Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
Май тук той е главният, а не Гукмасов, помисли си Ераст Петрович.
— Трябва да имате секундант — мрачно се обади есаулът. — Ако искате, като стар познайник мога да ви предложа услугите си. Не се съмнявайте, всичко ще е честно.
— Никак не се съмнявам, Прохор Ахрамеевич. Но не сте подходящ за секундант. Ако ми изневери късметът, много ще замирише на убийство.
— Прав е. С умен човек да ти е драго да общуваш. Прав си и ти, Прохор. Той е опасен. Какво предлагате, господин Фандорин.
— Ще приемете ли японски поданик за секундант? Току-що пристигам в Москва, нали знаете, и още нямам познанства… — колежкият асесор извинително разпери ръце.
— Ако ще и папуаски — нададе вик Ердели. — Но хайде вече да започваме!
— Лекар ще има ли? — попита Ераст Петрович.
— Лекар не е нужен — въздъхна подполковникът, — от такова разстояние всеки изстрел е сигурна смърт.
— Хм. Не се тревожа за себе си, а за княза…
Ердели възмутен кресна нещо на грузински и се оттегли към другия край на стаята.
Ераст Петрович изложи накратко ситуацията в бележка, написана с чудновати знаци отгоре надолу и отдясно наляво, и помоли да я отнесат в двайсета стая.
Маса се появи без много бързане чак след петнайсетина минути. Офицерите вече проявяваха нервност и май се бяха усъмнили, че Фандорин играе нечестно.
Появата на секунданта предизвика голям фурор. За схватката, на каквито Маса беше всеотдаен привърженик, той се беше нагласил в парадно кимоно с високи колосани рамене, беше обул бели чорапи и се беше препасал с най-красивия си пояс с шарка във вид на млади бамбукови филизи.
— Какъв е тоя макак! — невъзпитано ахна Ердели. — Впрочем както и да е! Да започваме.
Маса церемониално се поклони на присъстващите и с изпънати ръце поднесе на повелителя си проклетата чиновническа шпага.
— Вашият меч, господарю.
— До гуша ми дойде с тоя меч — въздъхна Ераст Петрович. — Ще се стреляме с пистолети. С господина там.
— Пак ли с пистолети? — разочарова се Маса. — Що за варварски обичай. И кого ще убивате? Онзи космат човек? Същинска маймуна.
Свидетелите на дуела се изправиха до стената, Гукмасов побая гърбом нещо над пистолетите и предложи избор на противниците. Ераст Петрович изчака Ердели да се прекръсти и да вземе оръжието, после с два пръста небрежно измъкна втория пистолет.
Следвайки указанията на есаула, дуелистите поеха двата края на кърпата и се отдалечиха на максимално възможното разстояние, което даже след като опънаха ръце, не превишаваше три крачки. Князът вдигна пистолета до височината на рамото си и се прицели право в челото на противника. Фандорин задържа оръжието до бедрото си и дори не понечи да се цели, което при такава дистанция наистина беше излишно.
— Едно, две, три! — бързо отброи есаулът и се дръпна назад.
Сухо щракна пистолетът на княза, затова пък оръжието на Фандорин блъвна лют огън и поручикът с вой и проклятия се затъркаля по килима, притиснал простреляната си дясна ръка.
Когато воят премина в приглушени стонове, Ераст Петрович назидателно рече:
— С тази ръка вече няма да удряте шамари.
В коридора се чуха гласове, викове, Гукмасов открехна вратата и каза на някого, че се е случила досадна неприятност — поручик Ердели си чистел оръжието и си прострелял ръката. Отпратиха ранения да го превърже доктор Уелинг, който за щастие още не беше потеглил за необходимото по балсамирането, след което всички се върнаха в стаята на Гукмасов.
— И сега? — попита Фандорин. — Удовлетворен ли сте?
Гукмасов поклати глава:
— Сега ще се стреляте с мен. При същите условия.
— А после?
— А после, ако пак ви провърви — с всички останали. Докато някой не ви убие. Ераст Петрович, спестете ни подобно изпитание — есаулът го погледна в очите почти умоляващо. — Дайте ни честна дума, че няма да участвате в разследването, и ще се разделим приятелски.
— За мен би било чест да съм ви приятел, но вие искате невъзможното — тъжно отговори Фандорин.
— Господарю — пошепна на ухото му Маса, — не разбирам какво ви говори този човек с красивите мустаци, но усещам опасност. Не е ли по-разумно да нападнем първи и да избием тези самураи, преди да са се усетили? Донесох в ръкава си вашия малък пистолет и онзи кастет, който си купих в Париж. Много ми се ще да го изпробвам.
— Зарежи тези разбойнически хрумвания, Маса — рече Фандорин на слугата, — ще се сражавам с господата честно, с всеки поотделно.
— О, тогава много ще се проточи — разочарова се японецът, отдръпна се до стената и приседна на пода.
— Господа — опита се да вразуми офицерите Фандорин, — повярвайте ми, нищо няма да постигнете. Само си губите времето…