Човек на почит

Джон сграбчи момчето за ризата и го изхвърли през вратата. Ризата му се сцепи и на врата му започна да пари от ожулването. Бепи беше чувал за Джон — колко е кибритлия и як. Знаеше и за връзките му с мафията. Не искаше да се отнася с неуважение към тези важни хора, но току-що го бяха изритали от игралната зала и уронили престижа му пред неговите приятели. Трябваше да стори нещо, за да поправи тази несправедливост. Той беше як и не позволяваше на никой да му се подиграва. Обаче Джон беше по-голям и беше нормално Бепи да изпитва страхопочитание към него. Ето защо Бефино Менесиеро трябваше да вземе много важно решение: уважение или неуважение? Кое от двете? Бепи се изправи и загащи ризата, размишлявайки над унижението си. Не мога да повярвам! Изхвърлиха ме на улицата за нищо! Трябва да отвърна по някакъв начин. Трябва да намеря един пищов и да гръмна тоя копелдак!

Момчетата в игралната зала не бяха изненадани, когато няколко минути по-късно вратата се отвори и Бефино се върна. Старецът обаче вдигна стреснато поглед. Допреди съвсем малко се беше смял на начина, по който Джон — на четиридесет и две години — изхвърли петнадесетгодишното хлапе.

— Хей, Джони — провикна се Бепи, — искам да си поприказвам с теб.

С ехидна усмивка на физиономията, Джон бавно излезе отпред.

— Я, разсилният се е върнал. Ела пак довечера. Тогава ще можеш да пометеш. Разбра ли, мърльо?

Бепи се приближи небрежно и когато стигна на точно необходимото разстояние, бързо изрита Джон в тестисите. Ритникът беше толкова силен, че всички чуха как сфинктерът на Джон изплющява. Той се срина на пода със стон. Болеше го ужасно. Лицето му посиня, не бе в състояние да се изправи.

— Копелдак такъв! — изруга старият по адрес на Бефино.

Бепи само се обърна и излезе.

Наложи се да закарат Джон в болница, където престоя една седмица. Беше получил дислокация на единия тестис и разкъсване на скротума. Джон се кълнеше пред дошлите да го посетят, че ще очисти „онова копеле“, когато излезе. Бепи чу за това и му стана забавно. Не след дълго той пусна свой слух: когато изпишат Джон от болницата, щял пак да го ритне по топките, така че не било зле да се подготви.

По-възрастните мафиози от квартала усилено шушукаха: „Това хлапе Бепи е истински шакитанец… Куражлия… Контузил е онзи Джон, от игралната зала.“ За тях „шакитанците“ бяха мъже от жилава порода, известни с това, че са корави бойци до самия край — непоколебимо лоялни и достойни люде. Мъже, които внушаваха респект в старите времена под звездното небе на Сицилия.

Две седмици по-късно, когато Джон още тътреше крака из залата, Бефино реши, че му се играе билярд. Той отвори вратата и влезе вътре. Поп го зяпна изумен. Не можеше да повярва на очите си. Бепи се приближи и сложи една едра глава чесън на тезгяха.

— Взимай — каза той на стареца, — pazzaella, mangiare aglio12. Струва ми се, че имаш доста глисти за очистване.

Старият отпи малко вино и зяпна вцепенено Бепи.