![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
И всички някак много бързо осъзнали, че в своята мъдрост Висшето божество след смъртта изпраща едни хора на място хубаво и приятно, наречено рай, а други — в много, много неприятни условия, които за простота се наричат ад. (От това, между другото, следва, че всички витаманти са много лоши хора, защото само лош човек, който разбира, че го очаква ад, а не рай, ще се опитва да измами смъртта.)
Благодарение на младата си възраст Трикс рядко размишляваше по тези теми, но по принцип одобряваше теорията, смяташе я за солидна, разумна и единствената възможна. Така че идвайки на себе си, той, преди още да вдигне клепачи, се опита да си представи какво точно ще види.
Що за чудо е адът — това всеки го разбираше посвоему. Но абсолютно всички хора знаеха и разбираха, че оттам е невъзможно да избягаш, че ще трябва много да работиш и да изпитваш едни или други неприятни усещания. Северните варвари уверяваха, че в ада страхливите воини прислужват на смелите, а също така рият сняг, секат дърва, копаят мини и канали — и всичко това голи, боси, гладни, в мрак и в студ. Самаршанци уверяваха, че в ада недобродетелните хора, които не уважават Висшето божество, прислужват на добродетелните, а също така гребат пясък, рият изпражнения, копаят мини и канали — и всичко това голи, боси, жадни, под ослепително слънце и жега. Нито северният, нито южният вариант устройваше Трикс. В кралството нямаше единно мнение, всеки мистик смяташе за свой дълг да предложи нова концепция. Някои ентусиазирано описваха огромни котли и казани, където грешниците ги пържат и варят, преди да ги хвърлят да замръзнат в ледени пустини — а праведните се любуват на всичко това. По-умерените смятаха, че рият сняг и пясък… е, и всичко друго, както се полага. Най-меките и добросърдечните твърдяха, че грешниците няма да изпитат никакви физически мъки поради отсъствието на тяло, затова пък душевно ще страдат много, защото Висшето божество няма да общува с тях.
Трикс, който не си падаше много нито по жегата, нито по студа, реши, че този вариант му подхожда най-много. И с надежда отвори едното око.
Това, което видя, го смути. Наоколо беше светло — макар и не прекалено ярко, и топло — макар и не горещо. В допълнение го болеше главата — но не много, определено не приличаше на адски мъки.
Трикс седна и се огледа.
Беше обкръжен от млечнобяла мъгла, в която едва-едва се очертаваше смътен силует, дори не можеше да се разбере дали е далече или близо. Чуваха се слаби звуци, сякаш някой потропва с пръсти по масата.
— Висше божество? — предпазливо попита Трикс.
Настъпи тишина. После се чу глас:
— Да не би да ме виждаш?
— Смътно… — призна Трикс. — А нима вие ще общувате с мен?
— Не говори глупости — отсече непознатият събеседник. — Първо, аз не съм никакво Висше божество! И второ, през последните няколко години не правя нищо друго освен да общувам с теб!
Трикс за всеки случай замълча. Известно време цареше тишина. После неговият спътник тъжно каза:
— И трябваше ли този гнусен Алхазаб да го изтърси това за сърцето на ада! Не да те изпрати да умреш в Кулата на смъртта или в Ямата на отчаянието, както действа всеки уважаващ себе си Тъмен властелин. Всичко щеше да е просто и ясно! А той — в сърцето на ада, в сърцето на ада… Като мен, поетическият тиран на Изтока…
— И в Кулата на смъртта не искам — обади се за всеки случай Трикс.
— Какво разбираш ти! От Кулата на смъртта би те спасил Радион Лапад. Или ще сложиш магическа мантия и ще минеш покрай стражите. Или щеше да откриеш таен проход там… в края на краищата щеше да го изкопаеш с игла за плетене!
— Аз нямам нито плащ, нито игла за плетене, имам само магическа сабя… — разстроено отвърна Трикс.
— Сабята също ще свърши работа — въздъхна събеседникът му. — А със сърцето на ада се получава някаква глупост. Един магьосник не може по своя воля да изпраща някого в ада. Това не му е в правомощията!
— Напълно съм съгласен с вас! — зарадва се Трикс. — И хайде да направим така, все едно той изобщо да не споменавал за сърцето на ада?
Събеседникът за миг се замисли. После със съжаление каза:
— Не, не става. Актът на създаване вече се е случил, при това имаше много свидетели. Не обичам да правя нещо, което вече съм създал!
— Значи вие сте Творецът? — попита Трикс.