![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Не се получава! — възкликна Майхел, хванал се за главата. — Завеси няма, кулисите са само едни, фонът е един, никаква техника няма, няма светлини, няма работни сцени! Всичко е условно! Как да играеш така?
— Това не е важно — успокои го Бамбура. — Отдавна предлагам да се откажем от декорите. Зрителят трябва да се наслаждава на играта на актьорите, а не да разглежда красиви рисунки. Превъплъщение, истински чувства, вулкан от емоции — това е същността на театъра!
— Не, не и не! — размаха ръце Майхел. — Изкуството трябва да бъде реалистично, близко до живота. Ако историята се развива на кораб, покрай сцената трябва да тече вода! Ако е в пустинята — да лети пясък! Ако актьорите на сцената ядат — трябва да ядат наистина, а не да се преструват, че хапват невидими плодове!
— С това последното съм абсолютно съгласен — кимна Бамбура.
Но най-трудно се оказа да уговорят Песя и Нися. Племенниците на Майхел едва сега разбраха, че единият от тях ще трябва да играе принцеса Тиана.
— Аз момиче няма да играя! — твърдо заяви по-големият брат, Песя.
— Аз също! — изписка Нися. — Аз съм най-малкият, ще играя Халанбери! А и трудно запомням ролите!
Майхел спря да скубе косата си и се хвана за брадата.
— Песя! Животът на актьора е една безкрайна поредица от превъплъщения! Вчера ти игра Трикс, днес играеш принцеса Тиана, а утре — утре самия витамант Гавар!
— Няма да играя момиче — заинати се Песя. — Ако облека момичешки дрехи, това може да повлияе зле на израстването ми!
— Песя, по принцип ти си прав — прокашля се Майхел. — Но актьорството е толкова трудна професия, изискваща пълна отдаденост… Знаеш ли, веднъж играх млада гномка!
— Наистина ли? — изуми се Песя.
— Наистина. Имахме представление… „Ако баба беше дядо, или Гномската лагуна“… Аз имах най-подходящата брада да играя гномка…
Песя се замисли. Неохотно каза:
— Ами, гномките не се броят… предполагам…
— Освен това актьорите имат едно мъдро правило — продължи да го уговаря Майхел. — Като цяло звучи така: „Веднъж можеш да изиграеш коя да е роля, това не налага никакви задължения на актьора и не се брои изобщо“… Аз те моля да изиграеш тази роля само веднъж!
Песя въздъхна.
— И ще получиш процент от общата печалба — въздъхна Майхел.
— Процент? — възхити се Песя. — Не само храна и обучение, а и пари? Какъв процент?
— Половин — каза Майхел.
— Един процент — и съм съгласен! — бодро каза Песя. — Ще имате такава Тиана, че свят ще ви се завие!
Майкел се закашля и каза:
— Е, не си струва да се стараеш чак толкова…
Когато започна да се смрачава, актьорите вече бяха гримирани и облечени за представлението. Допълването на трупата с Трикс, Йен и Гавар радикално беше променило цялото представление — сега всеки от актьорите играеше сам себе си, само Песя играеше Тиана, а Нися — Халанбери. Въпреки хвалбите на Песя, Трикс реши, че от него никаква Тиана няма да се получи, въпреки фалшивата коса, изпъстрената със сини петна бяла рокля и начервените устни. Нещо пречеше да повярваш, че това е момиче — дали непохватната тънка фигура (младежът категорично отказа да подпъхва каквото и да е под роклята), дали изпъкналата адамова ябълка или показващите се изпод дрехата космати крака.
Зрителите, впрочем, с изключение на тези, които седяха на първите редове, едва ли щяха да забележат такива тънкости. Повечето, честно казано, едва ли щяха да видят или чуят нещо друго освен общите очертания на сцената и сновящите по нея актьори.
— Ами… да започваме, господа комедианти… — Майхел попи потта от челото си и излезе пред кулисите, стиснал горяща факла в ръцете си. Публиката го посрещна с одобрителна глъч — явно дори и суровите обитатели на пясъците жадуваха да се приобщят към изкуството.
Майхел тържествено обходи сцената, запалвайки лампите и факлите, които трябваше да осветяват случващото се. После пристъпи напред и тържествено каза:
— Уважаема публика! Най-великият от най-великите магьосници на всички времена и народи, прославени Алхазаб! Верни негови помощници и подчинени! Смели негови войници! Сега ще ви покажем представление, наречено „Подвизите на любовта, или Морските приключения на младия маг“. Двеста деветдесет и девет пъти то с неизменен успех покорява сцените на кралството, Самаршан, Северните планини и Кристалните острови!