Неспокойкото [ЛП]

— Шатрата на Алхазаб е отворена, но самият той не се вижда. Изглежда е решил да гледа от шатрата…

— Няма значение — отвърна Гавар. — Ще се справим.

Майхел избута Нися на сцената.

— О, братко! — възкликна Песя, продължавайки да кърши ръце. Изглежда, цялата му представа за момичетата се ограничаваше до това да трябва да възклицават патетично и да кършат ръце. — Моят любим полубрат Халанбери, който реши да сподели с мен тегобата на бягството. Какво искаш да ми кажеш?

Но Нися, поглеждайки заобиколилите сцената зрители, явно си глътна езика и мълчеше.

— Може би си видял някой да се приближава към къщата ни? — притече се на помощ на брат си Песя.

Но Нися упорито мълчеше.

— Халтура… — въздъхна Гавар и с тежка стъпка излезе на сцената. При появата на витаманта по редиците на воините премина изплашен шепот. Гавар изглеждаше като истински мъртвец — блед, с мъртви очи и заострени скули. Като цяло изглеждаше точно какъвто беше.

— Той няма да ти отговори, принцесо! — мрачно каза Гавар. — Наложих му заклинание за мълчание!

— Видях витаманта Гавар да се приближава към нашата къща! — внезапно проговори Нися, игнорирайки появата на Гавар.

— И сега, както виждаш, премахнах заклинанието! — не се притесни Гавар.

— Не трябва ли да се скрием, преди Гавар да се вмъкне тук? — продължи Нися.

— Виждаш ли — той дори не ме забелязва, защото аз станах невидим за него! — невъзмутимо продължи Гавар.

— Какъв актьор… — прошепна Майхел. — Какъв природен талант! Ех, ако играеше в моя театър — щяхме да покорим целия свят!

— Въпреки че Нися така… не на място говори? — попита Трикс.

— А, това са глупости — махна с ръка Майхел. — Всички актьори понякога говорят не на място. Това се нарича импровизация и много се харесва на публиката.

Междувременно Нися най-накрая се опомни и започна да играе ролята си. Той смело се нахвърли на Гавар, беше победен и красиво падна на сцената. Трикс си спомни, че всъщност Халанбери се беше скрил от витаманта в бюфета, но не каза нищо — така наистина се получаваше по-интересно.

Междувременно Гавар се присмиваше на принцесата. Той осмиваше опита й да избяга, заплаши да я сложи в трюма при злобните плъхове и най-накрая, като я хвана за ръката, я замъкна към срещуположните, левите кулиси.

Публиката с дружни възгласи изрази одобрението си, макар че на Трикс му се стори, че харесват не играта на актьорите, а поведението на Гавар.

— Хайде… върви! — заповяда му Майхел и го избута на сцената. След него изскочи и Йен.

По това време вече съвсем се стъмни. На сцената имаше светлина от фенерите, но около нея всичко тънеше в мрак — само шатрата на Прозрачния бог светеше с бяла магическа светлина. Зрителите можеха да се познаят само по отблясъците на оръжията, по звъна на стомана и по миризмата на чесън. Само онези номади, които бяха най-близо до сцената, бяха смътно видими. Смуглите брадати лица се обърнаха с интерес към Трикс. Повечето войници и командири, наблюдаващи представлението, държаха купи с печени царевични зърна и мехове с пиво.