Затворена котка [bg]

Мелиса подозираше, че по тази причина пътуванията й в миналото бяха зачестили с идването на есента. Към това трябваше да добави гнева и божата си. Въпреки че, ако зависеше от нея, нямаше да може да отслаби емоционалния порой, който се добавяше всяка минута към невидимия заряд на земята и който, изглежда, отключваше тези психически преживявания.

Така разсъждаваше, докато рисуваше върху някаква хартия. Външно изглеждаше като момиче, което гледа как минават облаците в безкрайното здрачаване. Сякаш природата беше забравила задълженията си и съзерцаваше в екстаз премяната си. Усети растящата тишина, но не разбра дали това бе реакция на живите същества, изплашени от този така продължителен сумрак, или беше погрешно възприятие на сетивата й. Нямаше как да разбере, защото сякаш от нищото плъзна мъгла и забули всичко, което я заобикаляше.

Различи ложето с прозрачни завеси, през които се процеждаше следобедната светлина. Видя също дървените мебели, сандъците, пълни с венчелистчета и резенчета ябълка, кадилниците за тамян, амфорите с ароматни масла и кошниците, препълнени с плодове, които насищаха стаята с есенни аромати.

— Все още нищо — каза жрицата, като имаше предвид съобщенията, които Ра-Теш изпращаше ежедневно, всеки път, когато отсъстваше.

— Не знам какво ще правя, когато се върне — оплака се Майя. — Най-лошото е, че Арат…

— Шшшт! — Жената постави пръст върху устните й. — Ще измисля нещо.

Изправи се, за да излезе на балкона.

— След една седмица ще бъде пълнолуние — напомни й. — Предупреди ме веднага щом започне цикълът ти. Ще приготвя нещо, което ще ти помогне.

Беше минал месец, откакто Арат, придружен от Даная, бе започнал да я посещава в стаята й, след като слугите от храма си тръгнеха. Тази нощ, като толкова други, жената отиде да посрещне двойката, за да я проводи до стаята на Майя през подземията. Остави ги там, преди да се оттегли.

Беше началото на света и цивилизацията не бе измислила греха. Не съществуваше и бог, който да се опълчи на природата на създанията, които той самият е сътворил. В онези времена Божеството гледаше с радост всеки акт на любов, който възхвалява безкрайното богатство на видовете, далеч от всяко табу. Така, под сянката на нейната милост, всяка нощ влюбено се приспиваха тримата любовници…

Малко преди да съмне, на Майя й се стори, че чува глух шум в далечината, но сънят отново угаси сетивата й. След малко дочу думи, донесени от вятъра, почти веднага последвани от вика на жрицата, която предупреждаваше за приближаващата опасност. Тутакси събуди останалите и ги пришпори да избягат по коридора, който щеше да ги отведе обратно в подземието. Пипнешком, сливайки се със сенките, те се втурнаха към тайния изход.