Истанбулска загадка [bg]

После затвори.

— Трябва да те попитам нещо, Шон. — Тонът й прозвуча някак лично.

Но в този миг телефонът й изпиука. Тя погледна екрана и ми го показа. Там имаше снимка на голо момиче, напъхано в голяма бяла найлонова торба, от онези, в които събират болничните отпадъци.

Кошмарен образ. Тялото бе окървавено. Исках да извърна очи, но не можех. Изабел си прибра телефона.

— Тази жена е била намерена в улея за боклук на хотела ти.

Изтръпнах… Видях само брадичката на момичето, охлузената буза, сплъстената й руса коса, но я разпознах. Нямаше грешка.

— Познаваш ли я, Шон?

— Мисля, че беше дежурна на рецепцията, когато се настаних в хотела. — Усетих как в гърлото ми се надига жлъч. Бедното момиче не заслужаваше това.

— Прав си. — Тя спря, после отметна кичур коса от очите си. — Проблемът е, че тя е изчезнала в нощта, когато избяга с мен от хотела, което не изглежда никак добре. Турската полиция се е свързала с консулството и разпитва за теб.

Дали сега аз бях заподозреният? Светът се беше побъркал напълно. Ненадеен порив на вятъра наведе върховете на дърветата над нас.

— Знаят, че се е обадила в стаята ти, преди да изчезне.

— Това е пълен абсурд! — Борех се да обуздая гнева си. Бях ядосан, но не само на себе си. — Тя се опита да ми помогне. Онези копелета, които нахлуха в стаята ми, трябва да са я убили. Видя на какво са способни. — Усещах; че полудявам. Този кошмар ставаше все по-ужасен.

— Може би, но ако турските медии открият, че си изчезнал от онзи хотел, това ще им хареса. Замесването на чужденци в такива неща е манна небесна за тукашната преса. Имайки предвид, че Алек загина при мистериозни обстоятелства, това ще е сензация, ако се появи като втора част.

Затворих очи и поех дълбоко дъх. Снимката на окървавената администраторка се вряза в съзнанието ми. Не ми даваше мира… Убиецът й, който я е оставил така, представляваше злото в чиста форма. Побиха ме тръпки.

— Има и още нещо… — рече Изабел.

— Какво? — Стреснато отворих очи. Вече бях готов за всичко.

— Телефонните разпечатки на Алек показват, че е говорил с някого от списъка за наблюдение на турските тайни служби, някакъв грък.

Върху мен сякаш се стовари бреме.

— Преди да попиташ, нямах представа за какво е това — заявих убедително аз.

— Сигурна съм, че не си, Шон. Но не изглежда добре. Ако тукашната преса открие доказателство за гръцка връзка в двете убийства, със сигурност ще е неприятно. Трябва да се замислим за опровержение от името на твоя институт.

— Според мен сега става още по-важно да разберем къде точно е ходил. Това няма да ме разубеди. — Тръгнах нагоре по хълма, към следващото осветено място.

След няколко секунди Изабел застана до мен и ръцете ни почти се докоснаха.

— Не можеш да се измъкнеш толкова лесно — мило се усмихна тя.

Двама възрастни брадати мъже в дълги ислямски халати вървяха към нас.

— Усмихни се и ти — нареди ми тя.

Послушах я, макар че никак не ми беше до усмивки.

Когато мъжете приближиха, тя ме хвана за ръката. Стана ми приятно да ме държи така, макар да беше само преструвка.

Двамата ни кимнаха под бледожълтата улична лампа.

— Мили хора са турците, много са дружелюбни — рече оптимистично тя. — Удивително място, Шон. Знаеш ли, че тук са се хранели с вилици още когато повечето европейци не били чували за тях?

— Алек може да е идвал насам — подхвърлих аз. — Когато е правил онези снимки. Но не изглежда ли странно да отвлекат и убият някого заради няколко снимки?

Изабел ме стисна за ръката.

— Странно е. Отвличането на Алек няма нищо общо с нормалните правила, Шон. — Тонът й беше нисък, предпазлив, сякаш не беше сигурна как ще реагирам.

— За какви правила става дума?

— Повечето терористични похищения следват един модел: искания, заплахи, крайни срокове. В този случай нямаше нищо подобно. Никакво изчакване. Убили са го за няколко часа. Всичко е много странно.

— Моля се на бога да не е страдал. — Трудно ми беше да си представя последните му мигове, страха му, когато ножът е приближавал.

Докато вървяхме, за малко се възцари мълчание. Мислех за Алек, за бедната администраторка. Погледнах назад. Оранжевите и белите светлини от плътния облак, надвиснал над азиатския бряг. Дъждовните облаци, ударили Бююкада, ни следваха, пресягайки се през Босфора.