Истанбулска загадка [bg]

— Този има 16 мегапикселова камера и оптика на Карл Цайс. Става ли?

— Може би, чакай тук.

Стояхме до голям и все още отворен универсален магазин, препълнен със стоки. По рафтовете, които стигаха чак до улицата, имаше всичко — от кутии с плодове до прах за пране. За минута открих каквото търсех. Платих и надзърнах през мръсната витрина.

Минута по-късно чакахме на таксиметровата пиаца. Докато напускахме Бебек, два големи полицейски джипа профучаха покрай нас, ускорявайки в другата посока. Наблюдавах ги, докато се изгубиха в трафика. Почти очаквах да обърнат и да подкарат след нас.

Пътят следваше бреговата линия, извивайки се паралелно с Босфора. Връщахме се към центъра на Истанбул. От другата страна на водата милиарди малки светлинки искряха под тъмноморавото небе. В канала се движеха осветени лодки, а по крайбрежната пътека се разхождаха семейства.

Изабел поклати глава, докато бяхме на задната седалка в таксито.

— Надявах се да заведа баща си в онзи параклис, преди да почине.

— Би ли го харесал? — попитах аз.

— Да, заради него реших да дойда в Истанбул. — Изглеждаше тъжна. — Той не преставаше да говори за Константинопол, за всички тайни, заровени тук. Наистина исках да му покажа какво сме открили. — Тя погледна сломено през прозореца към потоците от светлините на автомобилите.

Обърна се на турски към шофьора. Двигателят на таксито изрева, когато той ускори по външната лента.

— Ако закъснеем, концертът ще е свършил. Няма да ни пуснат да припарим там — обясни тя.

Подминахме група жени на автобусна спирка, сигурно бяха поне десет — всичките в пълно ислямско облекло, с покрити глави и дупки за очите. Две лаещи кучета се ръфаха около тях.

— Това място се променя — отбеляза Изабел.

— Алек смяташе, че религията се завръща в света — казах аз.

Обърнах се и погледнах през прозореца. Сякаш никой не ни следваше. Но как бих разбрал? Всяка от колите отзад можеше да ни следи.

— Нали знаеш, че ислямът много прилича на ранното християнство? — попита Изабел. — Всичките тези пости, откритите молитвени зали, забулените жени…

— Сигурен съм, че някои хора биха поспорили за това.

— И ще сгрешат.

Смъкнах стъклото на прозореца. В колата нахлу топъл въздух, бензинови изпарения и миризма на солена вода. Минахме край препълнен двуетажен ресторант с широки балкони, обърнати към Босфора. Гърмяща диско музика атакува ушите ни. Останах поразен от многоликостта на Истанбул. Един спящ гигант с милиони части, който можеше да те погълне целия. Както погълна Алек.

Вятърът разпиляваше косата на Изабел по лицето й. Бузите й пламтяха, а по челото й избиваше пот.

Минахме над Златния рог. Отпред, върху хълма, в нощта се издигаше най-старата част на Истанбул. Куполът на „Света София“ грееше осветен от прожектори. Лесно можеш да си представиш как е изглеждал градът преди две хиляди години, когато е бил древен гръцки град с акропол и храмове, осветени от факли нощем.