Тайната на фараоните [bg]

— Какво е това? — попита Гамей.

— Експлозии.

Реза нахлу в стаята след секунди.

— Трябва да вървим — извика той. — Въстаниците са тук.

Пол и Гамей реагираха бавно.

— Бързо — каза Реза и хукна към другата стая. — Трябва да стигнем до самолета.

Пол грабна разпечатките и с Гамей хукнаха към Реза. Още щом събраха всички, тръгнаха към стълбите. Хукнаха към чакъла, двигателите на самолета вече кашляха облаци мазен дим.

— Има достатъчно място за всички — каза Реза, — но трябва да побързаме.

Хукнаха по рампата към самолета и се провряха през товарната врата. Още една експлозия изтътна зад тях, когато контролният център бе ударен от ракета.

— Бързо! — извика Реза, докато другите се качваха в самолета през вратата близо до опашката.

Реза ги преброи. Двайсет и един души вътре, плюс пилота. Целият персонал на центъра, включително Пол и Гамей.

— Тръгвай! — извика Реза.

Пилотът дръпна лостовете и самолетът се залюля по пистата, набираше скорост, докато в пустинята зад него избухваха още пламъци.

Пол погледна към Реза.

— Нали каза, че дори въстаниците трябва да пият вода?

— Може да съм сбъркал.

Двигателите ревяха на пълна мощност и заглушаваха всички разговори, самолетът бързо набра скорост, като хладният нощен въздух помогна за увеличаване на мощността. Ускорението беше голямо, но препълненият самолет означаваше много дълъг пробег по пистата и когато стигнаха края ѝ, пилотът трябваше да вземе решение.

Издигна самолета колкото да се отлепи от земята, после сведе носа и прибра колесника. Трийсет секунди се носеха на шест метра височина, поддържани от лекия тласък нагоре, който се появява при приближаването към повърхността. Той позволяваше на самолета да лети, преди да е ускорил достатъчно, и им даде време да наберат скорост и да започнат истинското изкачване. Освен това ги изведе право над няколко камиона с монтирани картечници.

— Стрелба — извика пилотът, наклони надясно и издигна самолета.

Не чуха трясъка на картечниците, не и при шума на огромните двигатели, но кабината внезапно оживя от метални конфети и сияещи искри.

— Пол — извика Гамей.

— Добре съм, а ти?

Тя се огледа.

— Не съм ранена.

Самолетът продължи напред, вече се беше изкачил почти достатъчно високо, за да е далече от неприятностите, и набираше скорост в мрака. Мъжете и жените вътре трепереха, но бяха невредими. Всички, освен един.

— Реза! — извика някой.

Реза се опита да се изправи и после падна по очи на пътечката.