Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Джени се обърна да ме погледне и посочи чашата на Маргарет. Станах да й налея, изпитвайки силното изкушение да й кажа, че независимо от намеренията си тя беше допуснала сериозна, дори фатална грешка. Всъщност грешките й бяха много, като се започне още от брака й. Но грешките имат неприятното свойство да се комбинират и някои са по-големи от други. А взети заедно, те се превръщат в нещастие. Ако момчето бе прозряло варварската същност и природа на своя баща, то вероятно не би му се възхищавало, а по-скоро би се научило да го презира. И едва ли би позволило да се разпорежда с живота му.
Ох… Времето напредваше, умората ми натежаваше все повече, а заедно с нея нарастваше и нетърпението ми да разбера какво точно беше отприщило яростта на Джейсън. Но Джени продължаваше да действа по план, спокойно и търпеливо. Женитбата на Маргарет за Калхун очевидно е била карнавал на димните завеси и счупените огледала. Лично аз бях убеден, че е изпитвала дълбоко интуитивни чувства, но никога не ги е осмисляла или споделяла с други хора, а може би и със себе си. А ако все пак го е правила, не е стигала по-далеч от извода, че този брак е разрушил живота й. Сега обаче научаваше, че е разрушил и живота на детето й, а това я принуждаваше да търси причинно-следствената връзка.
През следващите няколко минути, редувайки шепот със сподавени вопли и стенания, тя ни разказа как Калхун я изолирал от Джейсън до такава степен, че отношенията им стигнали до пълно отчуждение. Таткото учил синчето да се прекланя пред силата; в същото време мама била безпомощен инвалид, който заслужавал единствено презрение. Освен това мама нямала физическата възможност да се грижи за него и да го защитава. Така емоционалното поробване на Джейсън от страна на бащата станало още по-пълно, а отчуждението му от майката — още по-силно. Може би момчето е изпитвало чувството, че е било предадено от нея. Маргарет се беше провалила почти тотално в опита си да бъде негова майка — както в практически, така и в емоционален смисъл. А детето се интересува само от следствието, без да обръща внимание на причините.
Дори на мен ми беше ясно, че никое дете не може да излезе с неувреден дух и съзнание от подобна мрачна, враждебна и жестоко манипулирана жизнена среда. По всяка вероятност главата на Джейсън е била препълнена като количка за пазаруване с най-различни патологии, угризения, породени от едиповия комплекс, и сексуална обърканост. Нищо чудно, че и до ден-днешен си нямаше момиче. Най-накрая Маргарет млъкна, за да си поеме дъх, а Джени, в ролята на доброто ченге, побърза да предложи:
— Още малко шери?
— Ами… Да, ако обичате.
Джени ми връчи празната чаша. Ролята на лошото ченге върви в комплект с някои неприятни задължения. Не се чувствах щастлив от факта, че прибягваме до алкохол, за да развържем езика на свидетеля, но когато се разследва убийство, всеки използва това, което има ефект. Станах и тръгнах към бара, а Джени подхвърли на Маргарет:
— Мисля, че вече е време да обсъдим последните събития и да се опитаме да разберем защо Джейсън е поел по пътя, по който върви в момента.
Маргарет се замисли за момент.
— Според мен… Според мен върши това заради баща си.
— Мислите, че има някаква връзка с адвокатската кантора, основана от съпруга ви и Филип Файнбърг?
— О, да. При всички случаи.
— Бихте ли обяснили по-подробно?
Маргарет ме изчака да й поднеса питието, след което започна:
— Както вече споменах, отношенията между Калхун и Филип не се отличаваха с особена сърдечност. Партньорството им беше на базата на взаимната изгода и нищо повече. Мисля, че колкото по-богати и известни ставаха, толкова по-малко се харесваха и имаха нужда един от друг.
— В живота обикновено е така — кимна с разбиране Джени.
— Според мен Калхун и Филип много силно си завиждаха… — Замълча за момент, после добави: — И тази завист постепенно прерасна в омраза.
— Колко време бяха заедно?
— Петнайсет години, като последните четири-пет бяха истинска мъка и за двамата. Калхун непрекъснато се оплакваше от Филип, а аз отлично знаех, че и Филип не може да го понася. Седемдесетте години донесоха и промените. Шансовете на евреите в този град значително се подобриха. Филип го знаеше, знаеше го и Калхун.
— И се стигна до разрив, така ли?
— О, нищо подобно. И двамата бяха умни, пък и доста алчни. Умееха да се оправят във всякакви ситуации. Все пак Ричмънд е малък град, нали? Откритият разрив между тях би предизвикал нежелано внимание към делата на кантората, а и конкурентите им щяха да ги разкъсат. — Кратка пауза, после тя продължи: — В крайна сметка Филип беше този, който сложи точката.