Убиецът на президента

Очите й ни огледаха в бърза последователност сякаш за да се уверят, че разбираме за какво става въпрос.

— И в един момент Калхун просто реши да задържи парите.

— Как реагира Филип? — попита Джени.

— Като всички адвокати.

— Даде го под съд?

— Да, при това с огромна ярост. Делото се гледа в местния съд. Филип се защитаваше сам — нещо, което според мен беше фатална грешка. Но както вече споменах, той притежаваше огромно его, освен това подозирам, че винаги се е мислел за по-добър адвокат от Калхун. Естествено, Калхун го разкъса на парчета. Той подчерта пред съда, че Филип няма абсолютно никаква съдебна практика, окачествявайки го като „прославил се чиновник“.

— Затова не е прието адвокатите да се защитават сами — коментирах аз.

Но тя не прояви интерес към прозрението ми, а погледна към Джени и каза:

— По-късно Филип се закле, че Калхун е уредил делото да се гледа от съдия, с когото поддържа близки отношения. Твърдеше също, че не е имал достъп до архивите на фирмата, а Калхун е представил в съда фалшифицирана регистрация, според която Филип никога не е бил пълноправен партньор.

— И не получи нищо, така ли?

— О, не, мистър Дръмънд. Съвсем не беше нищо. Искът му беше за четири милиона долара, но получи трийсет хиляди.

— А вярно ли е, че съдията е бил приятел на Калхун?

— Е, не бих казала точно приятел, но… Бяха съученици, членуваха в един и същ кънтри клуб, посещаваха една и съща църква. — На устните й се появи развеселена усмивка. — Предполагам, че са се познавали добре.

— Каква беше реакцията на Файнбърг? — попита Джени.

— Нямаше обжалване, тъй като ставаше въпрос за гражданско дело. Но според мен той стигна до заключението, че в този град няма никакви шансове. Замина си огорчен, след което никой не чу за него.

— А фирмата?

— Някъде около половин година Калхун се опитваше да я поддържа сам. Но лишен от юридическия гений на Филип, той започна да губи важни дела и…

— И си уреди да получи съдийско място — допълних аз.

— Точно така, мистър Дръмънд. Честно казано, то много повече подхождаше на таланта и темперамента му. Бързо си изгради репутацията на най-строгия съдия в щата. Съпругът ми се прекланяше пред реда и закона, знаете. В неговата зала нямаше никаква милост за престъпниците.

— Бас държа, че е било така — рекох. Нещата започнаха да придобиват смисъл, но ние трябваше да вървим напред. — И тъй, годините си вървят — проточих. — След което настъпва моментът, в който Калхун е уведомен, че се разглежда кандидатурата му за Върховния съд. Какво стана после?

Разбира се, ние с Джени можехме да си представим какво е станало: Филип Файнбърг е получил своето дълго чакано отмъщение. Но за нас беше важно да разберем кой още е бил замесен, по какъв начин. Най-общо, вече разбирахме донякъде начина, по който една от жертвите е била свързана с Джейсън Барнс. Но се нуждаехме от по-широк поглед върху нещата, трябваше да установим връзките с останалите, да разберем механизма, чрез който една семейна вражда се превръща в масово убийство.