Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
— Мисис Барнс, ние сме тук по заповед на директора на ФБР и няма да си тръгнем! — отсякох аз.
— Мисля, че грешите — озъби се тя. — Това е моят дом и аз имам…
— Млъкнете и слушайте! — рязко я прекъснах аз, забих очи в нейните и започнах: — Днес, в шест и двайсет сутринта, бяха убити началникът на канцеларията на Белия дом, съпругата му и четирима агенти на тайните служби. Също днес, но следобед, на околовръстната магистрала на Вашингтон беше убит президентският говорител, а в последвалата верижна катастрофа намериха смъртта си още седем напълно невинни граждани. — Жената примигна, в очите й се появи объркване. Явно не можеше да направи връзката, затова побързах да й помогна: — Броени минути по-късно е бил убит и Филип Файнбърг, бившият партньор на съпруга ви. Разкъсан на парчета от бомба, взривена пред входа на дома му.
— Файнбърг? Аз не зная какво…
— Напротив. Мисля, че се досещате.
Тук се намеси Джени:
— Агент Джейсън Барнс, вашият син, е изчезнал безследно вчера следобед веднага след като се е освободил от дежурство. Искаме вашата помощ, за да го спрем, преди да извърши нови убийства.
Взрях се в посивялото лице на Маргарет Барнс и разбрах, че първоначалното ми предчувствие се беше оказало вярно. Току-що я бяхме лишили от спокойствието на нощния сън, а твърде вероятно бяхме разбили и последните останки от един и без това нещастен живот.
13.
Маргарет Барнс остана неподвижна, в състояние на лек шок. В рамките на следващите няколко секунди тя или щеше да изпадне в истерия, или да скочи с главата надолу в мрачната бездна на отчаянието. При подобни ситуации разполагаш с не повече от три минути, за да разсееш обекта и да го тласнеш към по-разговорчиво състояние. Не успееш ли, той просто ще млъкне. Точка.
Спогледахме се с Джени. И двамата знаехме какво трябва да направим, но още по-важно беше, че знаем кой какво трябва да направи. Аз самият не бях особено ентусиазиран, но по силата на темперамента и моята алфа неустоимост изборът падаше именно върху мен.
— Чувате ли ме, мисис Барнс? — попитах аз, леко привеждайки се напред. След което директно заковах: — Синът ви е убил шестнайсет души!
Тя гледаше някъде в пространството и с нищо не показваше, че думите достигат до съзнанието й. Наложи се да повиша глас:
— Убийството на семейство Белнап е работа на вътрешен човек. Джейсън е бил член на охранителния екип и притежава нужната проницателност, а отпечатъците от неговите обувки са открити на местопрестъплението. Освен това разполагаме с твърда доказателства, че е имал достъп до специалните оръжия, с които са ликвидирани както президентският говорител, така и съдията Файнбърг.
Дадох й малко време да обработи информацията, след което й предложих още една порция полулъжи:
— Разполагаме с уликите и схемата на престъпленията, а вече имаме и груба представа за мотивите. На практика Джейсън е оставил бележка, в която ни предупреждава, че убийствата ще продължат. — Направих една театрална пауза, след което с престорена небрежност добавих: — О, щях да забравя, В бележката се заканва да убие и президента на Съединените щати.
Маргарет Барнс видимо рухна. Започна да диша тежко, изглеждаше объркана и замаяна. Джени се изправи, пристъпи към нея и се отпусна на колене до инвалидната количка.
— Да ви донеса ли нещо, Маргарет? — тихо попита тя. — Вода или нещо друго…
Жената не отговори.
— За бога, госпожо! — извиках аз. — Вие сама ни предложихте връзката с Филип Файнбърг, но ако искаме да се справим със ситуацията, трябва да знаем повече! И вие ще ни разкажете всичко, което знаете. Още сега!
— Вие… Вие ме излъгахте… — промърмори Маргарет Барнс. — Вие ме подмамихте да…
— Не сме ви излъгали!
— Не, излъгахте ме и…
— Легитимирахме се като федерални служители, които извършват официално разследване — прекъснах я с твърд глас аз, после, подчинявайки се на внезапен инстинкт, ловко изблъфирах: — Но въпреки това вие излъгахте относно обстоятелствата, довели до инвалидизирането ви. Ние можем да проверим разказа ви и със сигурност ще го направим, макар че вече знаем какво ще излезе от всичко това… Знаем го, нали, мисис Барнс? Вие ни излъгахте и това е запечатано на лента! — Тя глуповато зяпна по посока на магнетофона, а аз не пропуснах да се възползвам от момента и обявих: — Ако ви интересува, това е наказуемо федерално престъпление…
— Но… Джейсън не би могъл да… Искам да кажа, че бих желала да поговоря със…