Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Маргарет си пое въздух и прекъсна кратката пауза.
— Преди около седем месеца Калхун беше поканен в Министерството на правосъдието, където се срещна с един млад и умен юрист от Белия дом, а също така и с неколцина висши служители на министерството. Те го информираха, че е попаднал в окончателния списък на президентските кандидати, които всъщност са сведени до двама души. Президентът държал на съдия от кариерата, който строго спазва закона, а Калхун отговарял на това условие. Представителят на Белия дом го осведомил, че вече са преминали етапа на предпочитанията и връщане назад няма. След което поискал отговор на два въпроса: има ли нещо в миналото на Калхун, което трябва да знаят, и съгласен ли е той да се изложи на детайлните проверки, съпътстващи подобно назначение.
— Калхун беше ли изненадан от този избор? — попита Джени.
Няколкото чашки шери очевидно бяха замаяли главата на домакинята, която се изкиска.
— Не, за бога!… Той работеше за този момент от години. Според мен провалът на баща му да стигне до съда винаги му беше тежал. А когато и Филип бе избран за съдия — това стана преди около десетина години, той имаше чувството, че са го изгорили с електрически ток. Вече ви казах, че конкуренцията помежду им наистина беше страшна!
Станах и взех празната й чаша с намерението да я напълня отново. Маргарет изглеждаше изтощена, а говорът й стана доста заваден.
— Какво стана по-нататък? — попита я Джени.
— По всяка вероятност Белият дом е пуснал кандидатурите за одобрение от действащите съдии.
— Според мен това би трябвало да стане доста по-рано — обадих се аз.
— Мога само да предполагам, мистър Дръмънд.
Разбира се. По всяка вероятност Файнбърг нарочно е пропуснал името на Калхун в първата фаза. Искал е да стигне до финала, искал е да събуди надеждите му за Върховния съд, искал е името му да стане познато в медийното пространство. И двамата бяха адски злопаметни и не забравяха нищо. Публичното унижение на един федерален съдия има практическо значение само в рамките на неговата юрисдикция, докато финалистът за свещения трибунал танцува на по-голяма сцена и евентуалното му сгромолясване става от по-голяма височина. Лично аз подозирам, че именно Файнбърг е намерил начин да предложи обсъждането на кандидатурата на Калхун в съда. А Маргарет намекна, че случаят е бил именно такъв.
— Филип беше планирал нещата по един наистина брилянтен начин — добави тя. — В един момент започна да подхвърля компрометираща информация за Калхун, предлагайки интересни улики за разследващите. В резултат съпругът ми беше викан във Вашингтон на няколко пъти, за да дава обяснения.
— Какви по-точно? — попита Джени.
— Ставаше въпрос, че като адвокат Калхун е предлагал подкупи на определени съдии, а като член на градския съд е правил услуги на губернатора, който на свой ред е издигнал кандидатурата му за федерален съдия.
— Имаше ли някаква истина в тези обвинения? — попита Джени.
— Ами, как да кажа… Пред мен Калхун беше категоричен, че това са пълни измислици.
— Но не бяха, така ли?
— Не — отвърна тя и погледна към Джени. — Бяха истина. Както вече споменах, Калхун беше много амбициозен и пресметлив.
— И властен — подхвърли Джени.
— Точно така, властен и педантичен. Не му беше в стила да оставя нещо на случайността.
Побързах да се намеся, тъй като прилагателните станаха обезпокоително много.
— Кога съпругът ви разбра, че зад всичко това стои Файнбърг? — попитах я аз.
— Веднага. Най-малкото го подозираше. И беше бесен. Но не би бил Калхун, ако не притежаваше желязна воля. Беше сигурен, че ще успее да си пробие път, дори с лъжа или груба сила. — Маргарет Барнс ни огледа един по един, после добави: — Но за негово съжаление Филип отново доказа, че е по-умният.
— Как? — попитах аз.
— А вие как мислите, мистър Дръмънд? — отвърна тя.
Замислих се.
— Събрал е уличаващи доказателства от партньорството им — предположих. — Неща, които не го засягат, но в същото време уличават Калхун в нарушения на закона.
— Много добре — кимна домакинята, — Филип разполагаше с три анулирани чека, подписани от Калхун. Всичките за значителни суми, издадени на имената на съдии, разглеждащи важни за него дела.
Джени ми хвърли многозначителен поглед и попита:
— Предал ли е тези чекове в Министерството на правосъдието?
— Доколкото ми е известно, той ги е предал на вашите колеги от Бюрото, които са били натоварени с проверките на Калхун. След което директорът на ФБР е докладвал в Белия дом.