Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Джени й позволи необходимата пауза, след което поверително подхвърли:
— Разбирам добре вашето решение, Маргарет. Вярвам, че наистина би могъл да ви убие, а после да потърси друг начин да скрие истината. Но след това… След това ви е поставил под тотален контрол. Къде отивате, какво правите, кога да използвате тоалетната, да се храните и почивате.
— Да, да… — енергично закима жената. — Чувствах се като… като животно!
— Той беше жесток човек, нали?
— Изключително жесток! Но навън беше прекрасният съпруг и баща, уважаваният федерален съдия. Нормален, очарователен. Но само навън! Влезеше ли у дома, ставаше различен!
— Разбирам, Маргарет. Калхун е бил болен човек. Бил е пристрастен към властта и тоталния контрол, включително и над партньорите си. Държал на пълното подчинение от страна на съпругата си и в този смисъл е бил доволен, че след инцидента вие сте останали прикована към инвалидната количка. Защото по този начин сте останали тотално зависима от него. — Мисис Барнс унесено кимаше, а Джени направи малка, но прецизно изчислена пауза, след което попита: — И от Джейсън е изисквал абсолютно подчинение, нали?
По лицето на Маргарет се затъркаляха едри сълзи, от устата й излитаха сподавени стенания. Първата мрачна тайна излезе на светло, ефектът беше като гръмването на прашна бутилка шампанско.
— Аз… Синът ми и аз… Между нас нямаше никаква връзка. Не си говорим от години.
— Ще стигнем и дотам. Сега ми разкажете за семейството си.
И Маргарет Барнс започна. През слепващите десетина минути ни разказа как се е чувствала като съпруга на Калхун Барнс, какво е изпитвало момчето, наречено негов син. Пред нас се очерта силуетът на едно наистина страшно чудовище — много по-страшно, отколкото изобщо бяхме допускали. Джени беше права — жената наистина искаше да се освободи от всичко, натрупано през годините. И то дойде като приливна вълна, като стенеща колекция от безкрайни кошмари за нея и за сина й.
Докато слушах тази покъртителна история, изведнъж си спомних, че Джени беше демонстрирала изненадваща прозорливост в къщата на Джейсън. Калхун наистина се беше оказал тираничен родител и отвратителен грубиян, който пребивал сина си и за най-дребното нарушение, изисквал и налагал съвършенство във всяко неговото начинание, важно или незначително. Лесно било да се предизвика вулканичният му гняв. Веднъж малкият Джейсън купил една костенурка от свой връстник в училище и я занесъл у дома. В момента, в който Калхун я открил, той пребил момчето с колана си, размазал костенурката с ток, а след това го накарал да почисти мръсотията и да измие ръцете си точно сто пъти. При друг случай, вече като юноша, Джейсън се сбил в училищния двор. В това нямало нищо лошо, но за свое нещастие той загубил боя. Побеснелият Калхун го пребил толкова лошо, че се наложило три дни да не ходи на училище. И така нататък…
Поради факта, че майката била тероризирана не по-малко, а освен това била прикована към леглото, а по-късно и към инвалидната количка, младият Джейсън бил принуден да се изправи срещу чудовището сам, безпомощен и уязвим. Аз обаче съм на мнение, че дори Джени не беше очаквала тази неотслабваща жестокост, която бащата беше демонстрирал по отношение на сина си.
— И знаете ли кое беше най-странното? — подхвърли с дълбоко удивление Маргарет. — Джейсън го обожаваше! Боготвореше го, подчиняваше му се безпрекословно и правеше всичко възможно да му угоди! Между тях имаше нещо като… като свръхестествена близост. Джейсън буквално го боготвореше. — Пое си въздух и добави, хвърляйки изпитателен поглед към изповедницата си: — В това отношение не съм лъгала. Не мислите ли, че е малко странно?
— Мисля, че е нормално, Маргарет. Подобна ситуация често се наблюдава при вземането на заложници. Има си дори име: Стокхолмски синдром. Комбинацията от тероризираното на жертвата и пълната й безпомощност води до особена психологическа зависимост, която в определени случаи прераства дори в перверзна любов, примесена с възхищение. Лично аз бих се изненадала, ако бях чула нещо друго. Това е съвсем нормална реакция на невръстното момче, затворено в дома на такъв безкомпромисен тиранин.
— Аз… Всъщност разбирам какво искате да ми обясните…
И сигурно е така, казах си аз. Просто защото и тя е била жертва на същата дяволска магия.
— Джейсън научи ли истината за вашата травма? — ловко вметна Джени.
— Не. Ние… Всъщност аз предпочетох да не му казвам. Реших, че този ужас е прекалено тежко бреме за един млад човек. Не мислите ли, че бях права?