Колекционерите [The Collectors - bg]

— Но все пак са заедно, нали? — подхвърли Милтън.

— Алчност, власт, социален статут — с погнуса рече Кейлъб.

— Лично аз нямам нищо против тези неща да бяха присъствали в брака ми — изръмжа Рубън. — Защото, когато любовта отлетя, не остана нищо.

— Позната ли ви е онази жена там? — попита Стоун и кимна към дамата в черно.

— Как да ни е позната с тази шапка и тъмните очила? — сви рамене Кейлъб.

— Мисля, че е тази — рече Стоун и извади някаква снимка.

Приятелите му се надвесиха над нея, после Кейлъб и Милтън забиха очи в стройната фигура на няколко метра от тях.

— Не можете ли да бъдете малко по-дискретни? — изсъска им раздразнено Стоун.

Траурната процесия бавно тръгна към гробищата. След кратката церемония на гроба повечето хора се насочиха към колите си. Жената в черно се забави пред ковчега, край който чакаха двама гробари, облечени с джинси и карирани ризи. Стоун отчете, че семейство Бихан вече се бяха качили в лимузината си. Очите му пробягаха по множеството, търсейки хора, на които не са чужди водните изтезания. Добре знаеше, че ако човек е наясно какво търси, действително би могъл да открие такива лица. Но в случая огледът не доведе до никакъв резултат.

Направи знак на приятелите си и решително се насочи към жената в черно, която беше положила длан върху ковчега от розово дърво и шепнеше нещо, вероятно молитва.

Групата почтително изчака и когато жената най-сетне се обърна да си върви. Стоун прошепна:

— Жалко, защото Джонатан беше в разцвета на силите си.

Тя го изгледа иззад тъмните очила.

— Откъде го познавате?

— Беше мой колега в библиотеката — обади се Кейлъб. — Всъщност мой шеф. Той ще липсва на много хора.

— Наистина е така — съгласи се жената.

— А вие откъде го познавате? — небрежно попита Стоун.

— О, това беше много отдавна — неопределено отвърна тя.

— В днешно време старите приятелства са голяма рядкост…

— Да, така е. А сега моля да ме извините. — Жената се обърна и тръгна по алеята между надгробните плочи.

Стоун я изчака да се отдалечи на няколко крачки и подхвърли:

— Любопитното в случая е, че от „Съдебна медицина“ не успяха да установят причината за смъртта.

Коментарът постигна целта си: жената спря и се обърна.

— Във вестниците пише, че е починал от инфаркт.

— Починал е, защото сърцето му е спряло, но не от инфаркт — поклати глава Кейлъб. — Предполагам, че вестниците са пренебрегнали тази малка подробност.

Тя направи няколко крачки в обратна посока.

— Извинете, но не чух имената ви…

— Кейлъб Шоу. Работя в отдела за редки книги в Библиотеката на Конгреса. А това е приятелят ми…

— Сам Билингс, приятно ми е — забързано го прекъсна Стоун и махна към останалите членове на клуба. — Едрият мъж е Рубън, а този до него — Милтън. А вие сте?

Жената пренебрегна въпроса му и закова очи върху лицето на Кейлъб.