Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Значи все пак имаме една кост? — невярващо каза Грей.
— Предлагам да отнесем реликвата в Рим по най-бързия начин — каза Вигор. — Противниците ни не знаят, че е у нас, и ми се иска да се озовем зад стените на Ватикана, преди да са разбрали.
Рейчъл кимна.
— Отец Менели ще уведоми властите за случилото се тук. С изключение на подробностите около нашето присъствие, както и за реликвата, която е у нас.
— Има бърз влак за Рим, който потегля след десет минути — каза Вигор и си погледна часовника. — В шест ще сме в столицата.
Грей кимна. Колкото по-бързо и прикрито действаха, толкова по-добре.
— Да тръгваме.
Отец Менели им показа страничен изход недалеч от мястото, където бяха паркирали. Както обикновено, зад волана седна Рейчъл. Потеглиха сред воя на стичащи се сирени.
Грей се облегна назад и опипа китайската монета в джоба си. Усещаше, че пропуска нещо.
Нещо важно.
Но какво?
15:39
Рейчъл излезе от тоалетната и тръгна към купето първа класа на бързия влак ETR 500. Кат я придружаваше. Решили бяха никой да не се отделя самостоятелно от групата, дори за малко.
След преживените в Милано ужаси Рейчъл беше почувствала силна нужда да остане макар и за малко насаме. Цяла минута просто се взираше в отражението си в огледалото, разкъсвана от ярост и напиращи сълзи. Нито една от двете емоции не надделя, затова тя просто си изми лицето.
Само това можеше да направи.
Но въпреки всичко й стана по-добре след това символично пречистване.
Вървеше по коридора и почти не усещаше вибрациите под краката си. Elettro Treno Rapido, бързият електрически влак, беше най-новият и най-бърз влак в Италия, свързващ Милано с Неапол. Пътуваше с невероятните триста километра в час.
— Е, какво ще ми кажеш за вашия командир? — попита тя Кат, като се възползва от възможността да поговорят насаме, по женски. Пък и беше приятно да поговориш за нещо различно от убийства и кокали.
— Какво имаш предвид? — Кат дори не я погледна.
— Има ли си някого у вас, в Щатите? Приятелка, съпруга? Този въпрос й спечели само кос поглед.
— Не виждам с какво личният му живот…
— Ами ти и Монк — прекъсна я Рейчъл, дала си сметка как е прозвучал предишният й въпрос. — С вашите професии остава ли ви въобще време за личен живот? А рисковете, които поемате?
Беше й любопитно как тези хора уравновесяват ежедневието си с тайните си и опасни мисии. Самата тя виждаше зор да открие мъж, способен да преглътне поста й на лейтенант от полицията.
Кат въздъхна.
— По-добре е да не се обвързваш много. — Ръката й се беше вдигнала към една миниатюрна емайлирана жабка на яката й. Гласът й стана по-суров, но прозвуча повече като надъхване, отколкото като истинска сила. — Сприятеляваш се при случай, но нищо повече. Така е по-лесно.
По-лесно за кого, зачуди се Рейчъл.
Стигнаха до купетата и това сложи край на темата. Бяха резервирали две купета. Едното беше спално с идеята да придремват на смени. Но засега никой не се беше възползвал от тази възможност. Всички се бяха събрали в другото купе, насядали от двете страни на масата. Щорите на прозорците бяха спуснати.
Рейчъл седна до вуйчо си, а Кат — до колегите си.
Грей беше извадил портативни уреди за анализ от раницата си и ги беше свързал с един лаптоп. Други уреди бяха наредени в спретната редичка пред него. В средата на масата, върху чинийка за мостри от неръждаема стомана, лежеше реликвата — костица от един от влъхвите.
— Имаме късмет, че това парченце от пръст не попадна в мрежата им — каза Монк.
— Късметът няма нищо общо! — Рейчъл настръхна. — Заради тази костица достойни хора се простиха с живота си. Ако не се бяхме появили навреме, сигурно нямаше да се доберем и до това парченце.
— Късмет или не — изръмжа Грей, — важното е, че разполагаме с него. Да видим дали ще ни отговори на някои въпроси.
Сложи си очила, снабдени с бижутерска лупа, нахлузи и латексови ръкавици. После с миниатюрно хирургическо свредло отдели тънко парченце от центъра на костта и стри пробата на прах.
Рейчъл го наблюдаваше как работи. Ученият взимаше връх над войника. Следеше движенията на пръстите му — ефикасни, без излишно усилие. Беше съсредоточен изцяло върху задачата. Две успоредни бръчки се бяха вкопали в челото му и не се изгладиха дори за миг. Дишаше през носа.
Не си го беше представяла в такава роля — него, мъжа, който скачаше между горящи кули. Изведнъж й се прииска да протегне ръка и да повдигне брадичката му, за да погледне и нея с тази натегната съсредоточеност. Какво ли би било? Представи си дълбочината на синьо-сивите му очи. Спомни си миговете на допир, ръката си в неговата, усещането за сила и нежност едновременно.