Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Затова поведе останалите към съседния параклис и масивната мраморна гробница там. Бяха преместили тежкия й капак, колкото да се вмъкнат вътре, после го бяха избутали на мястото му миг преди вратите в църквата да се отворят едновременно.
Сега, след края на претърсването, Монк се измъкна навън с пушката си в ръка и разкърши тяло с отвратено сумтене. Костен прах се вдигна на облачета от дрехите му.
— Предлагам това повече да не го правим.
Грей държеше пистолета си в готовност.
Погледът му попадна върху някакъв предмет на пода, само на няколко стъпки от скривалището им. Медна монета. Спокойно можеше и да не я види. Наведе се да я вземе. Китайски „фен“, тяхната стотинка.
— Какво е това? — попита Монк. Грей пъхна монетата в джоба си.
— Нищо. Да вървим.
Тръгна през кораба към ризницата, но хвърли поглед назад към криптата. Сейчан беше знаела.
12:48
Докато Вигор помагаше на свещеника да се изправи, Рейчъл стоеше на пост.
— Те… избиха всички — каза младият мъж. Ако не се подпираше на Вигор, сигурно щеше да се строполи обратно на пода. Гледаше навсякъде, само не и към окървавеното тяло на масата. Покри лицето си с една ръка и изхлипа. — Отец Белкаро…
— Какво стана? — попита Вигор.
— Появиха се преди час. Имаха разрешителни и папски печати, документи за самоличност. Само че отец Белкаро беше получил снимка по факса. — Очите на свещеника се разшириха. — Ваша снимка. От Ватикана. И веднага разбра, че го лъжат. Но онези чудовища вече се бяха намърдали тук. Телефонните линии бяха прекъснати. Бяхме заключени, отрязани от света. Искаха комбинацията за сейфа на отец Белкаро.
Мъжът обърна виновно гръб на окървавеното тяло.
— Измъчваха го. Той не каза нищо. Но те направиха и по-лоши неща от… много по-лоши. Принудиха ме да гледам.
Младият свещеник стисна вуйчо й за лакътя.
— Не можех да допусна това да продължи. И… и им казах.
— И те са взели костите от сейфа?
Свещеникът кимна.
— Тогава всичко е изгубено.
— Въпреки това те искаха да са сигурни — продължи свещеникът, сякаш оглушал. Хвърли поглед към изтерзаното тяло на масата — знаеше, че и нему е била отредена същата съдба. — После се появихте вие. Съблякоха ме и ми запушиха устата.
Рейчъл си представи фалшивия свещеник с расото на този млад мъж. Измамата, изглежда, бе имала за цел да примами нея и Кат в църквата.
Свещеникът се приближи до масата и покри с расото изтерзаното тяло, закри и лицето, сякаш да скрие собствения си срам. После бръкна в единия джоб на окървавеното расо и извади кутия цигари. Изглежда, възрастният свещеник не се беше отърсил от всичките си пороци… както и младият му колега.
С треперещи пръсти свещеникът отвори капачето и изтръска съдържанието. Шест цигари… и счупено парче тебешир. Хвърли цигарите и подаде на Вигор парчето с цвят на охра.
Вигор го взе.
Не беше тебешир. Беше кост.
— Отец Белкаро не искаше да се раздели с всичките свещени реликви — обясни младият свещеник. — Боеше се, че нещо може да им се случи. Затова отдели това парченце. За Църквата.
Рейчъл се зачуди доколко тази постъпка е била мотивирана от безкористното желание да се опазят реликвите и доколко от горделивост и от спомена за последния път, когато костите са били откраднати от Милано. Откарани в Кьолн. Славата си тази базилика дължеше най-вече на костите. Но във всеки случай отец Белкаро беше умрял като мъченик. Изтезавали го бяха, а той бе криел свещената реликва в джоба на дрехата си.
Силен гърмеж ги стресна.
Свещеникът се хвърли на пода.
Но Рейчъл позна звука на оръжието.
— Пушкалото на Монк… — каза тя и очите й се разшириха с надежда.
14:04
Грей протегна ръка през димящата дупка във вратата на ризницата.
Монк метна пушката си на рамо.
— Май наистина задлъжнях на католическата църква с едномесечна заплата за дърводелски услуги.
Грей отвори. След гръмовния изстрел от пушкалото на Монк вече нямаше нужда да пазят тишина.
— Рейчъл! Вигор! — извика той.
Шум като от провлечени стъпки прозвуча в дъното на коридора. Отвори се врата и Рейчъл се подаде, с пистолет в ръка.
— Насам!
Вигор изведе в коридора някакъв полугол мъж. Мъжът изглеждаше блед и измъчен, но сякаш почерпи сила от присъствието им.
Или пък от звука на приближаващи се сирени.
— Отец Юстин Менели — представи го Вигор. После бързо обясни какво е станало.