Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Може да се излезли за обяд — чу се гласът на Монк по радиото.
— Кат, чуваш ли ме? — попита Грей.
— Ясно и силно, командире. Стигнаха до края на кораба.
Вигор посочи надясно, към параклиса най-близо до олтара…
В ъгъла на параклиса един гигантски саркофаг лежеше наполовина в сянка. Също като реликвария в Кьолн, светилището на влъхвите тук беше с формата на църква, но вместо от злато и скъпоценни камъни, този саркофаг беше недялан от един-единствен мраморен блок.
Грей тръгна натам.
Светилището беше високо около три и половина метра, пак толкова дълго и два метра широко. Единственият вход към вътрешността му беше през малък прозорец с решетки ниско на фасадата.
— Finestra confessionis — прошепна Вигор и посочи прозорчето. — Така богомолците могат да съзерцават реликвите коленичили.
Грей се приближи. Монк остана на пост. Ситуацията продължаваше да не му харесва. Наведе се и надникна в малкия прозорец. Зад стъклото се виждаше бяла камера с копринена тапицерия.
Костите бяха извадени, точно както беше казал монсеньорът. Ватиканът не искаше да поема никакви рискове. И с право.
— Ректорията се намира вляво от църквата — каза Вигор малко по-високо, отколкото му се искаше на Грей. — Там са кабинетите и жилищната част. Минава се през ризницата. — И посочи към другия край на църквата.
Сякаш по негов сигнал една врата в дъното на кораба рязко се отвори. Грей падна на едно коляно. Монк дръпна монсеньора зад една колона и едновременно с това вдигна пушката си.
Един-единствен човек влезе през вратата, в неведение за присъствието им.
Млад мъж в черно с бяла якичка.
Свещеник.
Беше сам. Приближи се до олтара и се зае да пали някакви свещи край него.
Грей изчака, докато свещеникът се приближи на два метра. Засега никой не го беше последвал. Той бавно стана и се показа.
Свещеникът застина — ръката му остана протегната към поредната свещ. Потрес се изписа на лицето му, когато забеляза пистолета в ръката на Грей.
— Chi sei?
Грей продължаваше да се колебае.
Вигор се показа иззад колоната.
— Padre…
Свещеникът подскочи и очите му се стрелнаха към монсеньора. Моментално забеляза якичката му и страхът на лицето му се замести с объркване.
— Аз съм монсеньор Верона — представи се Вигор и пристъпи напред. — Не се страхувайте.
— Монсеньор Верона? — Тревога набразди чертите на младия мъж. Той отстъпи крачка назад.
— Какво има? — попита Грей на италиански. Свещеникът поклати глава.
— Не може да сте монсеньор Верона. Вигор се приближи и му показа ватиканския си документ за самоличност.
Мъжът местеше поглед от картата към Вигор и обратно.
— Но… но… един човек дойде тук рано сутринта, малко след зазоряване. Висок човек. Много висок. С документ на името на монсеньор Верона. Носеше документи с всичките нужни печати от Ватикана. Които му даваха право да отнесе костите.
Грей и монсеньорът се спогледаха. Бяха ги надхитрили. Този път Драконовият двор беше заложил не на грубата сила, а на обикновена хитрост. По необходимост. Заради подсилената охрана. Сметнали, че истинският монсеньор Верона е игьртъв, те си бяха присвоили ролята му. Както знаеха и всичко друго, явно бяха знаели и за допълнителната задача на Зигор да прибере реликвите. Бяха използвали тази информация, за да измъкнат костите въпреки подсилените охранителни мерки.
Грей поклати глава. Продължаваха да се движат с една стъпка назад.
— По дяволите — измърмори Монк.
Свещеникът го погледна смръщено. Явно разбираше достатъчно английски, за да се възмути от такива изрази в Божия дом.
— Scuisi — побърза да се извини Монк.
Грей разбираше чувството на безсилие, разкъсващо колегата му. Даже двойно повече, защото беше ръководител на мисията. Едва успя да преглътне ругатните, които напираха на езика му. Бяха действали твърде бавно, твърде предпазливо.
Радиото му изжужа.
Беше Кат. Изглежда, беше чула достатъчно от разменените реплики.
— Всичко чисто ли е, командире?
— Чисто… и твърде късно — горчиво отвърна той.
Кат и Рейчъл влязоха при тях. Вигор ги представи на свещеника.
— Значи костите ги няма — каза Рейчъл. Младият свещеник кимна.
— Монсеньор Верона, ако искате да видите документите, държим ги в сейфа в ризницата. Може би това ще ви помогне.
— Може да ги проверим за отпечатъци — умърлушено каза Рейчъл, най-после повалена от умората. — Възможно е да са били непредпазливи. Едва ли са очаквали, че сме им по петите. С повечко късмет, може да разберем кой ни е предал във Ватикана. И така да се сдобием с нова улика — всъщност единствената ни улика.