Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей се зае да прибира уредите си.
— В химическия състав преобладава златото, но има също голям процент платина и по-малки количества иридий, дори осмий и паладий.
— Истински мишмаш — каза с прозявка Монк.
— Мишмаш обаче, чиято точна рецепта може завинаги да си остане тайна — каза Грей, свъсил вежди към парчето кост. Три четвърти беше оставил недокоснати, а последната беше принесъл в жертва на експериментите си. — При упоритата липса на реактивност в м-състояние, дълбоко се съмнявам, че и най-модерните уреди за анализ ще ни дадат точното съотношение на металите. Дори и тестването променя съотношението в пробата.
— Като Хайзенберговия принцип на несигурността — каза Кат, беше вдигнала крака на отсрещната седалка, лаптопът бе в скута й. Пишеше по клавиатурата, но това явно ней пречеше и да говори. — Дори самият акт на наблюдение променя реалността на наблюдавания обект.
— Значи, щом не можем да го изследваме напълно… — подхвана Монк, но поредната широка прозявка му попречи да продължи.
Грей го потупа по рамото.
— След час пристигаме в Рим. Защо не поспиш малко в другото купе?
— Добре съм си — каза Монк и преглътна още една прозявка.
— Това е заповед.
Монк стана и се протегна доволно.
— Е, щом е заповед… — Разтърка очи и тръгна към вратата. Но на прага спря.
— Да знаеш, може поначало да са го разбрали погрешно. Може би историята е разчела неправилно думите „костите на влъхвите“. Може би не е ставало въпрос за скелетите на онези типове, а за кости, направени от влъхвите.
Всички го гледаха.
Под тежестта на погледите им Монк сви рамене.
— Добре де, откъде да знам? И без това ми е трудно да мисля в момента.
Вратата се затвори.
— Твоят колега може и да не е толкова далече от истината — каза Вигор, след като в купето се възцари тишина.
Рейчъл се размърда и Грей я погледна. Допреди малко дремеше, облегнала глава на рамото на вуйчо си. Грей я беше наблюдавал скришом. Сънят смекчаваше всичките й остри ръбове и изглеждаше много по-млада.
Сега се протегна и попита:
— Какво имаш предвид?
Вигор се беше навел над лаптопа на Монк. Също като този на Кат, и той беше свързан към интернет линията, вградена в купетата първа класа на новия влак. Търсеха нова информация. Кат се беше съсредоточила върху научната страна на загадката с бялото злато, а Вигор търсеше исторически отпратки, свързващи влъхвите с амалгамата.
— Някой е изковал тези фалшиви кости. Някой, който е притежавал умения, недостъпни за нас. Кой обаче? И защо са ги скрили в сърцето на една католическа катедрала?
— Възможно ли е да е някой, свързан с Драконовия двор? — попита Рейчъл. — Тяхното общество датира още от Средните векове.
— Или някой от средите на самата Църква? — предположи Кат.
— Не — твърдо каза Вигор. — Според мен е намесена трета група. Братство, което е съществувало преди другите две.
— Откъде си сигурен? — попита Грей.
— През 1982 — ра беше извършен анализ на част от погребалните одежди на влъхвите. Бяха датирани към втори век. Много преди появата на Драконовия двор. Даже преди царица Елена, майката на Константин, да намери костите някъде на изток.
— И никой не е правил анализ на костите? — попита Грей. Вигор го погледна.
— Църквата забрани.
— Защо?
— Нужно е специално папско разрешение, за да се извър-ши анализ на кости, особено на реликви. А за реликвите на влъхвите ще е нужно още по-специално разрешение.
— Църквата не иска най-ценните й съкровища да бъдат обявени за фалшиви — обясни Рейчъл.
Вигор се намръщи на племенницата си.
— Църквата залага много на вярата. А светът определено има нужда от вяра.
Тя сви рамене, облегна се и затвори очи.
— Щом не е била нито Църквата, нито Дворът, кой тогава е изковал костите? — попита Грей.
— Мисля, че Монк е прав. Мисля, че ги е създало древно братство на магове. Група, която може би предхожда християнството и навярно датира още от египетски времена.
— Египтяни?
Вигор кликна с мишката и извика един файл на екрана.
— Чуйте това. През 1450 — а преди Христа фараон Тутмос III обединил най-добрите си майстори-занаятчии в група от трийсет и девет души, наречена Великото бяло братство — по името на тайнствения бял прах, който изучавали. Прахът се описва като направен от злато, но оформен в пирамидални самуни, наречени „бял хляб“. Самуните са изобразени в храма в Карнак като миниатюрни пирамиди, понякога с лъчи светлина, излъчваща се от тях.
— Какво са правели с тях? — попита Грей.