Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Изпълни я топлина. Усети, че бузите й поруменяват, и побърза да отклони поглед.
Кат вдигна очи към нея. Нищо не се изписа на лицето й, но въпреки това тя се почувства някак виновна, може би заради казаните преди малко думи. „По-добре е да не се обвързваш много. Така е по-лесно“.
Може бе Кат беше права…
— С този спектрометър за маса — каза накрая Грей — можем да определим дали в костта има метал в м-състояние. Така ще се опитаме да отхвърлим или да потвърдим хипотезата, че костите на влъхвите са източникът на прахта, която намерихме в златния реликварий.
Смеси пудрата с дестилирана вода, после всмука с пипета гъстата течност и я прехвърли в епруветка. Сложи епруветката с пробата в портативния спектрометър, взе втора епруветка с чиста дестилирана вода и я вдигна нагоре.
— Това е стандартният начин за калибриране — обясни той и постави епруветката в друго гнездо. Натисна едно зелено копче и обърна екрана на лаптопа така, че всички да го виждат. Появи се графика с права линия през средата. Тук-там по някой малък пик нарушаваше правата линия. — Това е вода. Пиковете са от примеси в нищожни количества. Дори и дестилираната вода не е сто процента чиста.
После премести показалеца на уреда към гнездото с мътната проба. Пак натисна зеленото копче. — Това е компонентният анализ на пулверизираната кост.
Графиката върху екрана изчезна, заменена от новите данни.
Изглеждаше същата.
— Няма промяна — каза Рейчъл.
Свъсил вежди, Грей повтори експеримента, като дори извади епруветката и я разклати. Резултатът остана същият. Права линия.
— Продължава да го отчита като дестилирана вода — каза Кат.
— Не би трябвало — каза Монк. — Дори старият влъхва да е страдал от остеопороза, калцият в костта трябваше да даде висок пик. Да не говорим за въглерода и другите елементи.
Грей кимна и попита:
— Кат, имаш ли цианиден разтвор?
Тя взе раницата си, отвори я и извади малко шишенце.
Грей натопи в шишенцето клечка с памучен връх, после хвана костта с два пръста. Натри напоеното памуче в костта, обилно и с натиск, все едно лъскаше сребърна лъжица.
Само дето това не беше сребро.
На мястото на натривката кафеникаво-жълтеникавата кост придоби наситен златист цвят.
Грей вдигна очи и ги изгледа поред.
— Това не е кост.
Рейчъл не успя да скрие смайването си.
— Това е злато!
17:12
Половината пътуване Грей посвети на опити да опровергае твърдението на Рейчъл. Не само злато имаше в тези кости. Освен това не беше тежкото метално злато, а пак онова странно златно стъкло. Опита се да стигне отзад напред до точния състав.
Размишляваше усилено и върху друг проблем. Милано.
Анализираше отново и отново случилото се в базиликата, Беше вкарал екипа си в капан. Снощната засада в Кьолн можеше да си прости. Бяха ги хванали със смъкнати гащи. Никой не би могъл да предположи, че катедралата в Кьолн ще бъде подложена на такава безмилостна атака.
Но провалът им в Милано не можеше да се извини толкова лесно. Бяха влезли в базиликата подготвени и въпреки това едва не бяха изгубили всичко, включително и живота си.
Така че къде беше грешката?
Грей знаеше отговора. Той беше виновният. Изобщо не трябваше да спират при езерото Комо. Не трябваше да слуша Кат с нейните приказки за предпазливост — бяха изгубили прекалено много време да оглеждат базиликата отдалеч, бяха разкрили присъствието си и бяха дали възможност на Двора да ги забележи и да заложи капана си.
Не можеше да вини Кат. Предпазливостта беше неразривна част от работата на разузнаването. Работата на терен обаче изискваше бързи и решителни действия, а не колебание.
Особено от страна на водещия мисията.
До този момент Грей беше действал като по учебник — залагаше на крайната предпазливост, така, както се очакваше от него. И може би точно там му беше грешката. Колебанието и съмненията не бяха семейни черти на фамилия Пиърс. Нито на бащата, нито на сина. Но къде минаваше границата между предпазливостта и неоправдания риск? Беше ли му по силите изобщо да постигне равновесие между тези две крайности?
Успехът на мисията — а вероятно и животът им — щеше да зависи от това.
Грей изсумтя. Беше му излязъл мехур на палеца, а купето вонеше на метилов алкохол.
— Не е чисто злато — обяви той заключението си. Другите го погледнаха. Двама работеха, двама дремеха.
— Фалшивата кост е смес от елементи от платиновата група — обясни Грей. — Който и да го е направил, е смесил амалгама от различни преходни метали в прахообразна форма и после ги е стопил до стъкло. При охлаждането са излели стъклото в калъп и са обработили повърхността така, че да прилича на кост.