Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Ако си готов, ще ти помогна да изпразниш ваната — предложи тя.
— Това може да почака.
— Какво искаш за вечеря? — попита тя, като се насочи към шкафовете.
— Останал е малко боб, а едно от пилетата, които взехме от ранчото, е готово за печене. След няколко дни ще има още храна, но засега разполагаме само с това.
Саманта стисна устни и не каза нищо за откраднатите пилета. Нямаше да постигне нищо, ако започнеше спор с Ханк за кражбите в ранчото.
След известно време Ханк стана и отиде да изпразни ваната. Този път Саманта не предложи да му помогне, тъй като беше заета. След като сложи храната на масата, Ханк донесе отнякъде бутилка вино и нали в две чаши.
Бяха почти завършили вечерята, когато Саманта отново се обърна към него.
— Защо Лоренцо не дойде днес да ме види?
— Защото замина.
— Замина? — В гласа й се долавяше объркване. — Но защо?
— Прекалено много се тревожиш за него — отвърна сухо Ханк. — Да не би да планираш той да е следващото ти завоевание?
— Съвсем не Но дори да беше така, със сигурност щях ла предпочета Лоренцо пред теб. Къде отиде?
— Скоро отново ще бъде тук, но не мисля, че ще ти позволя да го видиш.
— Следователно възнамеряваш да ме заключиш тук, без да виждам никой друг, освен теб.
— Виждам, че моята компания вече ти е омръзнала — укори я той. — А пък аз се радвам на възможността да имам жена в къщата — дори тази жена да си ти.
— Само не си прави погрешни изводи, Ханк. — Предупредителният тон на Саманта бе повече от очевиден. — Нямам нищо против да ти готвя, но това с всичко, което имам намерение да върша.
— Ще видим.
— Говоря сериозно — отвърна тя безстрастно, като не желаеше отново да влиза в спор с него.
Ханк се ухили.
— Знаеш ли, че си ужасно привлекателна, когато очите ти святкат от гняв — започна той меко, а на лицето му се появя дяволито изражение. — Освен това имаш великолепно тяло. Чудя се колко време бих могъл да издържа, без да се поддам на изкушението да те имам.
Саманта се изправи рязко на крака, запъти се със скована походка към стаята си и като влезе, шумно затвори вратата след себе си. Ханк се намръщи замислено. Последните думи бе казал на испански не поради някаква особена причина, просто се бе поддал на внезапен импулс. А тя реагира, като че ли бе разбрала всичко. Възможно ли бе? Дали преди само се бе преструвала?
Ханк остана буден до късно през нощта, потънал в размисли. Когато най-сетне стана от масата, бутилката бе празна. След като заключи вратата на Саманта, Ханк си легна на студения под и заспа.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
През следващите два дни Ханк не позволи някой да се доближи до Саманта, а тя прекара времето, изпълнена с безпокойство каква ще бъде следващата му стъпка. Саманта нямаше представа, че го изкушаваше. Смаяна от признанието му, тя върза косата си на прекалено стегнат кок, облече старите си дрехи, без да слага колан, тъй като не искаше лехите й да подчертават хубавата й фигура. Искаше да изглежда колкото бе възможно по-неугледна и развлечена, но знаеше много добре, че усилията й отиваха нахалост, когато Ханк продължеше да я гледа с онзи пълен с възхищение поглед. В същото време продължаваше да се държи властно с нея, напомняйки й постоянно, че е зависима.
Имайки предвид всичко това, Саманта би трябвало да е приятно изненадана и развълнувана, когато той на четвъртата вечер я уведоми, че заминава на следната сутрин. Трябваше да е доволна, но поради бог знае каква причина, почувства тревога за него.
— Защо? Къде отиваш? — попита настоятелно тя. — Колко време ще отсъстваш?
Ханк се разсмя сърдечно.
— Нима ще ти липсвам, скъпа?
— Не ставай смешен! — наложи си да се овладее. — Просто ме изненада, това е всичко.
— Разочарован съм. Надявах се, че моята компания ти е харесала.
Саманта вдигна гордо брадичка.
— Престани да се занасяш и ми кажи къде отиваш.
— Пак раздаваш заповеди — въздъхна той, като поклати глава — Кога ще се научиш да подчиняваш? Урокът с банята не ти ли беше достатъчен?
Саманта стисна гневно юмруци.
— Да знаеш как те мразя, когато започнеш да говориш така!
— О! А аз си мислех, че ме мразиш през цялото време. — Ханк се разсмя, наслаждавайки се на гнева й.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Не ми казвай тогава. Още повече че не ме интересува. Надявам се изобщо да не се върнеш! — С бързи крачки тя се втурна в стаята си, като затръшна вратата след себе си.
Но тази нощ Саманта не спа добре. Защо и накъде тръгваше Ханк? Това я караше да изпада в ужасно безпокойство. Мразеше неизвестността.