Дяволско желание

— Толкова се радвам, че дойде! — каза Луиза, все още задъхана, хвана маркизата за ръка и я поведе далеч от тълпата.

— И аз се радвам да те видя. Единствено твоето лице ми е познато тук! — отвърна Елизия. — Страхувам се да не направя някой гаф. Толкова много хора ми представиха! Главата ми се замая от имена и лица.

— О, и аз в повечето случаи не зная с кого точно говоря. Ала и те много често не знаят коя съм — каза Луиза, без да изглежда особено притеснена от този факт.

— Ах, лейди Тревейн! — прекъсна ги ескуайър Блекмор. — Изглеждате наистина фантастично, ако ми бъде разрешено да отбележа! Луиза — обърна се той със строг поглед към дъщеря си, — не бива да обсебваш нашата почетна гостенка! Няколко пъти те предупредих! Тя не се интересува от тебе. Върви да си гледаш задълженията!

— Да, татко — промълви обидено Луиза и изчезна, преди Елизия да успее да я задържи.

— Вашата дъщеря ме забавляваше чудесно, ескуайър Блекмор! — защити Елизия приятелката си. Господарският той на ескуайъра й бе страшно неприятен.

— Да, да, но понякога това дете може да ти скъса нервите — отвърна той, втренчил поглед в накитите на Елизия. — Това са значи смарагдите на Тревейн, така ли?

— Миличък, няма ли да ме представиш на новата лейди Тревейн? — проточи едни отегчен женски глас зад тях.

Елизия се обърна и се намери лице в лице с тъмнокосата жена със златистата рокля.

— Разбира се! Не предполагах, че дамите още не са представени една на друга. Лейди Тревейн, мога ли да ви представя лейди Мариана Уудли, любимката на цял Лондон? — каза ескуайърът с мазен глас.

— Само на Лондон ли? — подразни го лейди Мариана. Впила поглед в Елизия, тя се помъчи да докара любезна усмивка на устните си, но без особен успех.

„Доста красива! И носи смарагдите, които трябваше да бъдат мои.“

Елизия отправи блестяща усмивка към лейди Уудли, но изведнъж застина, като съзря нескритата омраза и злост в кафявите очи, които недвусмислено изявяваха смъртна вражда. Елизия се огледа безпомощно за Алекс. По гърба й пробягаха студени тръпки, но това надали бе от ветрилото на лейди Уудли, с което тя трескаво си вееше.

— Всички ние бяхме толкова изненадани, когато чухме, че Алекс си е взел жена — каза лейди Мариана и в нейната уста това прозвуча така, като че маркизът е сключил брак с туземка. — Алекс винаги се хвърля, без много да му мисли. Или поне беше такъв преди. Питам се дали сега се е променил. Може би сте го приковали здраво в леглото си? — дръзко попита тя.

Елизия бавно изпъна рамене. Започваше да кипва от безочието на тази жена.

— Алекс е забележителен мъж. Предполагам, че доста легла в Лондон ще изстинат сега, когато вече не ги наобикаля — добави лейди Уудли, като хвърли зъл поглед наоколо.

— И вашето ли е едно от тях, лейди Уудли? — звънна меденото гласче на Елизия. Чувстваше, че едва успява да се сдържа.