Дяволско желание
- Автор: Макбейн Лори
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволско желание». Краткое содержание книги:
Елизия се усмихна с разбиране.
— Наистина би трябвало да забранят със закон такива труфила, милорд, и да глобяват сурово нарушителите! Може би трябва да повдигнете този въпрос в Камарата на лордовете, като отидете следващия път?
— Разчитайте на мен, милейди!
Чарлз изгледа двамата с недоумение. Не разбра нищичко от разговора им.
Каретата спря. Лакеите на ескуайъра се спуснаха към тях като рояк пчели и ги придружиха чак до голямата зала, откъдето долиташе глъчка. В средата бълбукаше богато украсен водоскок, отрупан с фигури на делфини и нимфи, излегнали се грациозно по ръба на шадравана, около който имаше пейки и ниши с форма на раковини и морски звезди. Целият водоскок бе позлатен и Елизия видя ухилената физиономия на Алекс, който наблюдаваше нейната реакция.
— Искате ли да построя и за вас един такъв? — запита маркизът с най-невинно изражение.
— Как отгатнахте желанието ми, милорд! Ще изглежда страхотно в библиотеката например! — отвърна Елизия най-сериозно.
— Обиждате ме, милейди! — заяви той, докато домакинът си проправяше път към тях.
Ескуайър Блекмор ги поздрави, грейнал в усмивка, и им благодари с разточителни слова, че са го почели с присъствието си. Човекът явно бе гостоприемен, а и беше решил да изпълни всяко желание на гостите си.
Смяташе се лично задължен да забавлява всеки един от тях. Жълтият му панталон, червеният копринен пакет и яркозелената жилетка просветваха ту тук, ту там сред множеството. Дори и скъпите костюми на най-видните лондонски контета бледнееха пред това фрапантно великолепие.
Никой не знаеше какво си мисли мисис Блекмор, невзрачната жена на ескуайъра. Тя говореше твърде малко и оставаше незабелязана. Беше дребна и не особено хубава. Носеше бледоморава рокля, украсена само с малка перлена брошка. Мисис Блекмор бе пълна противоположност на съпруга си, който се въртеше наоколо като паун и вместо опашка размахваше из въздуха отрупаните си с диаманти и рубини дебели пръсти.
В едно от огромните огледала, стигащи от пода до тавана, Елизия видя отраженията им с лорда. Наистина бяха чудесна двойка, трябваше да го признае! Тя гордо плъзна поглед по тъмночервения жакет на Алекс, по белия копринен панталон и сребристата му брокатена жилетка. Голям кървавочервен рубин проблясваше в гънките на снежнобялата му вратовръзка.
Тя се взря и в себе си. От огледалото я гледаха зелените й очи, които сякаш бяха частица от морскозеления ефир на роклята й. При всяка стъпка около тялото й се стелеше зелената мъгла на полупрозрачната материя. Втъканите в плата златни нишки просветваха, като че някаква небрежна фея бе разсипала звезден прах по този зелен облак. Златни панделки стягаха дрехата под гърдите й и се губеха в тънкия като паяжина шлейф, който падаше назад от раменете й. Тя неволно докосна с ръка искрящите зелени камъни около врата си.
Смарагдите на Тревейн. Като обръчи от зелени огньове те обвиваха шията и ръцете й, святкаха като котешки очи на ушите и в косите й. Алекс бе донесъл скъпоценностите в една златна кутия за бижута, докато тя се обличаше за вечерята. Бе наблюдавал с радост как Елизия, онемяла се взираше в прекрасните, безценни смарагди, които искряха с тъмен блясък върху ложето си от бяло кадифе. Много му допадна това, че когато предложи да дадат накитите, да ги преработят според сегашната мода, тя твърдо отказа. Бе възхитена от старинния златен обков, който чудесно прилягаше на великолепните камъни.
Маркизът се бе усмихнал някак особено когато тя заяви това. Елизия не можеше да знае легендата, която се предаваше от поколение на поколение в рода Тревейн: ако останат непроменени, такива, каквито са изписани на портрета на първата лейди Тревейн, накитите ще донесат благословен и плодовит брак…
Все в отражението на огледалата зърна яркосиния жакет на Чарлз Лактън. Тя напразно се оглеждаше за Луиза Блекмор. Нямаше и следа от нея сред пъстрата навалица от хора, които се тълпяха да поздравят маркиза, вперили всъщност любопитни погледи в младата му съпруга.
Елизия се правеше, че не забелязва това. Жените я измерваха с престорена любезност, в която прозираше немалко завист или неприязън, докато мъжете едва скриваха възхищението ги. Флиртуваха дръзко с нея, щом Алекс се отдалечеше дори на една крачка. Погледите им поглъщаха изящните рамене и нежната закръгленост на гърдите й, разкрити щедро от деколтето на роклята. Елизия се чувстваше полугола в тази ефирна рокля, но видя тоалетите на останалите дами и се поуспокои. Материите на роклите бяха толкова прозрачни, че разкриваха всяка заобленост на напарфюмираните им тела.