Дяволско желание

— А не бихте ли предпочели да ви покажа, колко ви обичам? — запита Елизия с най-невинно изражение. — Но ако предпочитате само да ви кажа, ще го направя, милорд!

Алекс се засмя, в златните очи пламтеше желание.

— Играете си с чувствата ми, милейди! Не отговарям за последиците! Не ще е лесно да утолите жаждата ми!

Устните му задушиха отговора й. Те се плъзнаха по нежното й лице и отново легнаха като печат на устата й. Елизия го прегърна и се остави трепетно на ръцете му, които притискаха жадно тялото й.

Алекс откъсна устни от устата й и я изгледа с примижали очи, потъмнели от страстно желание.

— Е, милейди? Висока ли ви се струва цената? — запита той с усмивка на Мефистофел.

— Цената никога не е твърде висока, когато получаваш нещо наистина ценно! — отвърна Елизия и в грейналите зелени очи той прочете поканата, която очакваше.