Дяволско желание

Алекс влезе вътре и прекъсна разговора им:

— Разбрах, че Питър дължи живота си на тебе. Безкрайно съм ти задължен, Чарлз! — каза Алекс и разтърси сърдечно ръката на младия мъж.

— О, не си заслужава да се говори за това — побърза да отговори Чарлз. Необичайната сърдечност в гласа на лорд Тревейн го накара да се почувства едва ли не с цяла глава по-висок. — Просто изпълних дълга си като приятел.

— Ние сме горди и щастливи, че си наш приятел, Чарлз! И смятам, че говоря от името на всички ни. Наистина сме ти много благодарни за онова, което направи. Нали, Елизия?

Той я погледна въпросително с най-невинен поглед и тя отвърна спокойно, без никакво смущение:

— Така е наистина. Но разкажи за Питър. Как е той?

Алекс си наля бренди, отиде до камината и се подпря небрежно с ръка на перваза.

— Ще се оправи — отвърна той мрачно. — Необходим му е покой и точно тук е най-доброто място за оздравяването му. — След като лудешкото пътуване от Лондон дотук не го е убило, не вярвам, че вече нещо може да му навреди. — Маркизът поклати глава, защото си представи какви ли болки е трябвало да изтърпи Питър в каретата.

Преди да излезе от салона, Елизия попита:

— Да се извиня ли пред Блекмор за довечера?

— О, не! Ще отидем. И без това не можем да направим нищо повече за Питър. Дани ще го гледа. Фактически тя направо ме изхвърли от стаята. Предполагам, че е заспал като бебе. Тя му приготви своя специален бульон и тъкмо го хранеше, когато ги оставих… — Маркизът погледна изпитателно Чарлз, който едва сега показваше видими белези на изтощение от преживяното. — Чарлз, трябва да останеш малко по-дълго при нас! — заяви той и това прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като покана.