Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Роб го зяпна и го скастри:

— Ма тъй ли требеше да го изръсиш туй ма?

— Искате да кажете, че сънят може и да продължи, така ли? — заитнересува се Тифани.

— Ми мо’е щом си прежаднел — изтъкна Прост Уили — А па не беше само пиячката, ми още онея ми ти а-парите-ви че и ора-да-уври и мезелъци.

— А аз си мислих, че ако изядеш или изпиеш нещо в съня, там ще си и останеш! — напомни Тифани.

— Епа за повечето ора си е тъй — обясни Роб Секигоопрай — Ма не за нас. Къщя или банки или сънища, за нас е се тая. Нема таквоз место, дека да не можеме да влезнеме или па да излезнеме от него.

— Мале, само с кръчмите май ни иде нанагорно — сети се Голем Йън.

— Епа да — бодро се съгласи Роб Секигоопрай — Излазюването от кръчма понекогиж ни причинява некои затррруднения, туй я че си признаем.

— Ами Кралицата къде отиде? — поиска да знае Тифани.

— Ми, че она се чупи на моменто га дойдохме — докладва Роб Секигоопрай и добави — И ние също беж да ни нема, гос’жа, доде съньо се не запроменюва.

После посочи с глава Уентуърт:

— Оно ли е ситното лапе? Мале, че пълен нос със сополи!

— Искам бонбонка! — изрева на автопилот Уентуърт.

— Да ама за теб нема! — скастри го Роб Секигоопрай — И ха ми спри да цивриш, ми а да додеш с нас и да не обременявуеш мънечката си сестра!

Тифани отвори уста да протестира, но пак я затвори, когато Уентуърт след кратък шок се изкиска.

— Виж! — викна той възбудено — Малко човече! Мале малко човече!

— Божичко — въздъхна Тифани — Сега пък започна една.

Но въпреки това тя много се изненада, тъй като досега Уентуърт никога не беше проявявал такъв интерес към някого, който не беше направен от желатин.

— Абе Роб, тук има един истински — викна едно от пиктситата.

За неин ужас Тифани видя как няколко Нак Мак Фийгъли надигат главата на изпадналия в несвяст Роланд. Целият се беше изпънал на земята.

— Я, ма туй бил момъко, дето беше груб с теб — забеляза Роб — И на сичко отгоре се опита да джасне Голем Йън с чуко. Ич не беше умно да стори това, ма ич. И к’во да го пра’им са?

Тревите се заклатиха. Небето притъмня. А и въздухът нещо позахладня.

— Не можем да го изоставим тук! — заяви Тифани.

— Убаво бе, с нас че си го влачим — съгласи се Роб Секигоопрай — А да бегаме, ма веднагически!

— Мале малко човече! Мале малко човече! — викаше радостно Уентуърт.

— Опасявам се, че цял ден ще е такъв — каза Тифани — Съжалявам.

— Бегай към вратнико ма! — настоя Роб Секигоопрай — Не мойш ли да го видиш вратнико?

Тифани отчаяно се заозърта. Вятърът съвсем се беше разлютил.

— Виж го вратнико! — изкомандва Роб.

Тя примигна и се заобръща и рече:

— Ъ… ъ…

Усещането за отвъдния свят, което и се беше появило, докато я беше страх от Кралицата, сега никакво го нямаше. Тя се опита да се съсредоточи. Мирисът на сняг…