Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
— Че аз платих цяла краставица за урок по Зверовете от Дълбините — отговори Тифани, докато една вълна ги заливаше — Китовете дори си нямат истински зъби!
Чу се гръмко изщракване и ги налетя ураганен зловонен рибешки дъх и всичко се изпълни с гледката на огромни остри зъби.
— Тъй ли ма? — каза Прост Уили — Нечем да те обидим, ма туй рибе комай е одило на друго даскало!
Отлялата се от изплуването на рибата кит вода ги отнасяше надалече от него. Сега Тифани вече можеше да види цялата глава и по някакъв начин, който тя не можеше да обясни, китът й напомняше за Кралицата. Кралицата беше някъде тук.
Гневът и се завърна.
— Това е моят сън — извика тя към небето — Десетки пъти съм го сънувала! За теб тук не е разрешено! А китовете не ядат хора! Всеки, стига да не е твърде тъп, го знае!
Опашка голяма като цяло поле се издигна и шляпна в морето. Китът се впусна напред.
Роб Секигоопрай отметна жълтата си шапка и си изтегли меча.
— Епа убаво, опитааме се и толкоз — провикна се той — Това дзверче че го боли корем, както не го е болело!
— Епа да — изрева Прост Уили — Че си пробием пътьо към свободата!
— Не, продължавайте да гребете! — извика Тифани.
— Никой никогиж не е рекъл, дека Нак Мак Фийгъл са обърнали гърбо си на враго! — изкрещя Роб.
— Ама вие нали гребете обърнати назад! — изтъкна Тифани.
— Епа за това не бех се сетил — омърлуши се пиктсито и пак седна.
— Само се спирайте да гребете! — настояваше Тифани — Още малко и ще стигнем фара!
Пиктситата замърмориха, понеже макар лицата им да гледаха в правилната посока, все пак се движиха в неправилната посока, но налегнаха веслата.
— Леле, ма голема чутура, найш ли, си имаме тука — каза по някое време Роб — Колкоз голема че да е чутурата, що че речеш, гонагъл?
— Епа я най викам дека е опррределено голема, Роб — обади се от екипа по другото гребло Уилям — Впрочем бих я опррределил даже като непомерррно огррромна.
— Епа нема ли да прекалиш с туй бе?
— Не ма. Огррромна си е напълно подходящо.
Още малко и ни е стигнало, помисли си Тифани. Трябва да сработи. Мой си е сънят. Всеки момент. Ей сегичка…
— А що че речеш тогаз за онуй колко ближе е? — попита най-безгрижно Роб, докато лодката се подмяташе и се люшкаше току под носа на кита.
— Това опррределено е убав въпрос, Роб — отговори Уилям — И че ти отговорим, като ти кажем, че опррределено е много близко.
Ей сега, всеки момент, мислеше си Тифани. Вярно, че мис Тик ми каза да не вярвам в сънищата си, но всъщност тя имаше предвид само, че не бива да се остава на гола надежда. Ъ… всеки момент ще дойде,… надявам се. Никога не е пропускал…
— В действителност нема да е прекалено да се каже извънррредно близко… — добави замислено Уилям.
Тифани преглътна и се занадява, че и китът няма да стори така. Между лодката и зъбите вече бяха останали само трийсетина стъпки вода.
И тогава пред нея премигна дървена стена и отфуча нататък, като само се чу едно джат-джат-джат.
Тифани погледна нагоре с увиснало чене. Бели платна се издуваха на фона на бурното небе, а от тях се стичаше вода на водопади. По такелажа се показаха моряци, които завикаха приветствено. И после кърмата на кораба на Веселия Моряк потъна в дъжда и мъглата, но не и преди Тифани да зърне едрия брадат мъж на руля, облечен с жълто импрегнирано наметало. Той се обърна и й махна само веднъж преди да изчезне в мрака.
Тя някак си успя отново да се изправи в тресящата се лодка и се провикна към надвисналия над нея кит:
— Ти трябва да го гониш! Така става тая работа! Ти го гониш, той те гони! Така каза Баба Болежкова! Не сториш ли така, не може да си рибата кит! Това е моят сън! По моите правила! В него имам повече опит от теб!
— Голяаама либа! — викна Уентуърт.
Това беше по-изненадващо и от кита. Тифани зяпна братчето си, без да обръща внимание на клатушкането на лодката.
— Голяаама либа! — повтори Уентуърт.
— Правилно! — зарадва му се Тифани — Голяаама риба! А най-интересното е, че китът изобщо не е риба! Всъщност той е бозайник, също като кравата!
Аз ли го изтърсих това? — зачуди се Вторият и Акъл, а всичките пиктсита се бяха загледали в нея, а лодката се завъртя свободно по течението. За пръв път той да каже нещо, което да не се отнася за бонбонки и за малко-малко, а ти пък да го поправиш?
Тифани погледна към кита, който си имаше проблем. Но той си беше китът, същият кит, който тя беше сънувала толкова много пъти откакто Баба Болежкова и беше разказала за него, а дори и Кралицата не може да излезе напреки на такава история.