Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
— Кривънци! Не мо’ем да намерим пътьо!
Глава 11
Събуждане
От другата страна на поляната, където онзи човек трошеше лешници, беше останал един последен лешник, голям до кръста на Тифани. И той леко помръдваше. Трошачът замахна към него с чука, той обаче се оттърколи настрани.
Я виж какво си имаме в действителност… каза си Тифани и се засмя.
Кралицата я изгледа озадачено.
— Нещо смешно ли има? — изсумтя тя — Какво точно намираш за смешно? Нещо в цялата ситуация да е забавно?
— А, хрумна ми една забавна мисъл — отговори Тифани.
Кралицата я зяпна, както правят хората без чувство за хумор, когато се натъкнат на подхилване. Не си особено умна, помисли си Тифани. Никога не ти е трябвало да си. Всичко каквото си поискаш може да си го вземеш само като си помечтаеш за него. Ти вярваш в сънищата си, поради което не ти е нужно да мислиш.
Тя се обърна и прошепна на Роланд:
— Строши лешника! Не се тревожи за мене, ами строши лешника!
Момчето я изгледа с празен поглед.
— Какво му каза? — сопна се Кралицата.
— Казах му сбогом, — отвърна Тифани, притискайки към себе си братчето си — Каквото и да правиш, няма да предам брат си!
— Знаеш ли, какъв цвят са вътрешностите ти? — попита Кралицата.
Тифани безмълвно поклати глава.
— Добре, ей сега ще научиш — сладко-сладко и се усмихна Кралицата.
— Не си достатъчно могъща за такова нещо — заяви Тифани.
— Да знаеш, права си — рече Кралицата — Подобна физическа магия действително е много трудна. Но мога да те накарам да си мислиш, че съм ти сторила най-… ужасните неща. И това, малката ми, е всичко, което ми трябва. Искаш ли да молиш за милост сега? После може и да не можеш.
Тифани помълча някое време и после каза:
— А, не. Май няма да ти се моля.
Кралицата се надвеси над нея. Сивите и очи изпълниха света на Тифани, когато тя каза:
— Хората тук дълго ще помнят това.
— Да се надяваме — промълви Тифани и добави — Стро-ши лешника.
За момент кралицата отново изглеждаше озадачена. Не я биваше да се оправя с внезапни промени.
— Какво? — извика тя.
— Ъ? А да… разбира се — измънка Роланд.
— Какво му каза? — настоя Кралицата, докато момъкът се втурна накъм мъжа с чука.
Тифани я срита по пищяла. Такова нещо не отиваше на една вещица. Толкова приличаше на работа на осемгодишна, че на Тифани и се прищя да беше измислила нещо друго. От друга страна тя имаше солидни ботуши, а и ритника си го биваше.
Кралицата я разтърси:
— Защо направи това? Защо не искаш да правиш каквото ти казвам? Всички можеха да са щастливи, ако само правеха каквото аз им казвам!
Тифани се вглеждаше в лицето и. Сега очите и бяха сиви, но зениците и бяха като сребърни огледала.
Знам, какво си ти, каза нейният Трети Акъл. Ти си нещо, което цял живот нищо не е научило. Нищичко не знаеш ти за хората. Ти си само едно… дете, което е поостаряло.
— Иска ли ми кралицата бонбонки? — прошепна тя.
Зад нея се чу крясък. Тя едва успя да се извърне в хватката на Кралицата и видя как Роланд се бореше за чука. Докато тя гледаше той отчаяно се изви и вдигна тежката джаджа над главата си, изпусна я и чукът халоса елфа зад гърба му.
Докато чукът падаше, Кралицата я завъртя грубо към себе си.
— Бонбонки ли? — изсъска тя — Ще ти покажа аз едни бо…
— Кривънци! Оно е неено ’личество! И она, кикимората ниедна, ми гепила нашта келда!
— Нема кралица! Нема господарье! Дребнио волен народ!
— А ми дайте да утепам кебапо!
— Фащайте я ма!
Сигурно Тифани беше единственото същество във всички възможни светове, което можеше да се зарадва да чуе Нак Мак Фийгъли. Те изригнаха от разбития лешник. Някои още бяха с папийонки. Други пак си бяха навлекли препаските.
Но всичките бяха в настроение за битка и, за да не губят време, се биеха помежду си, за да понаберат скорост.
Поляната се изпълни с тях и се… изпразни от всички останали. Истински или присънени, хората ясно виждаха бедата, когато тя придойдеше към тях като ревяща и псуваща синьо-червена приливна вълна.
Тифани приклекна, изплъзна се от ръцете на кралицата и се шмугна в тревата откъдето загледа.
Голем Йън мина покрай нея държейки над главата си мятащ се възедър елф. Той спря рязко и го запрати високо над поляната.
— И си ойде он, и право на чутура! — изкрещя той, обърна се и пак се върна в битката.
Нак Мак Фийгълите не можеха да бъдат стъпкани или смачкани. Те действаха на групи, качвайки се на гърбовете на другарите си, за да се изкачат достатъчно високо, за да ударят някой елф с юмруци, или за предпочитане с глава. А паднеше ли веднъж някой, беше готов за ритане.