Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
Когато съдът свърши, Тифани усети мириса на Веселия Моряк пред вратата на залата. И си помисли за кучето на Барона. „Запомни този ден“ беше казала Баба Болежкова и още: „Някой ден и аз ще дойда с тъжба“.
Бароните от време на време имат нужда от напомняне…
— Кой ще говори за теб? — попита на глас Тифани.
— Да говори за мен ли? — изви вежди Кралицата.
А Третият Акъл на Тифани каза: Гледай й лицето като е нервна.
— Няма кой, нали? — каза Тифани отстъпвайки — Има ли някой, на когото да си сторила добро? Някой, който да каже, че си нещо повече от крадла и изнудвачка? Защото си точно такава. Ти имаш… ти си точно като сънтутниците, имаш си само един трик…
И ето. Сега можеше да види онова, което беше забелязал Третият Акъл. За миг лицето на Кралицата беше премигнало.
— А това не е твойто тяло — не я оставяше на мира Тифани — Това е само за пред хората. Не е истинско. То е като всичко останало тук, то е кухо и празно…
Кралицата се впусна напред и я шамароса много по-силно, отколкото би било редно да може един сън. Тифани тупна на мъха, а Уентуърт се изтърколи крещейки „Иска-ам да аа-каам!“
Добре, каза Третият Акъл на Тифани.
— Добре ли? — продума на глас Тифани.
— Кое да е добре? — не разбра Кралицата.
Да, каза Третият Акъл на Тифани, защото тя не знае, че можеш да имаш Трети Акъл, и защото ръката ти е само на някоя друга педя от тигана, а пък такива като нея не понасят желязо, нали? Тя е ядосана. А ти я накарай да побеснее, та да не може да мисли. Засегни я.
— Ти само си живуркаш тук, в страна скована от зима, и само бленуваш за лято — каза Тифани — Нищо чудно, че Кралят си е тръгнал.
За миг Кралицата застина, подобно на прекрасна статуя, на каквато тя толкова приличаше. И сънят отново премигна и на Тифани и се стори, че вижда нещо. Не беше много по-високо от нея, почти човекоподобно, леко похабено и, поне за миг, изглеждаше шокирано. В следващия момент Кралицата беше пак тук, висока и яростна и тя си пое дълбоко въздух и…
Тифани грабна тигана и замахна докато се претърколи накъм краката и. Уцели само крайчеца на високата фигура, но Кралицата затрептя като мараня над нагорещен път и изпищя.
Тифани не изчака да види какво ще последва, а отново награби брат си и побягна надолу през тревата покрай странните образи озъртащи се натам, откъдето се чуваше гневът на Кралицата.
Сега вече през не хвърлящата сенки трева се раздвижиха сенки. Някои от хората — онези смехотворните, които изглеждаха като излезли от книжката с прегъващи се листчета, си промениха облика и се впуснаха след Тифани и врещящото и братче. От другата страна на поляната се дочу бръмчене. Двете грамадански твари, които Роланд беше нарекъл Женища Земни Пчели тъкмо излитаха, мъничките им крилца невидими от бързото замахване.
Някой я сграбчи и я избута сред тревата. Беше Роланд.
— Сега можеш ли да се измъкнеш оттук? — попита настоятелно той със зачервено лице.
— Ъ… — започна Тифани.
— Тогава по добре бягай — каза и той — Дай ръка. Айде!
— Ти знаеш ли изхода оттук? — попита задъхано Тифани, докато се шмугваха през едни гигантски маргаритки.
— Не — също тъй задъхано отговори Роланд — Няма такъв. Нали видя… сънтутниците отвън… това е един наистина як сън…
— Тогава защо бягаме?
— За да не и стоим… на пътя. Ако… се спотайваш достатъчно време… Снибс казва, че тя… забравя…
Не мисля, че ще ме забрави скоро, помисли си Тифани.
Роланд беше спрял, но тя си издърпа ръката и хукна нататък с онемелия от изненада Уентуърт вкопчен в нея.
— Къде отиваш? — извика след нея Роланд.
— Аз наистина не ща да съм на пътя и!
— Върни се! Бягаш на обратно!
— Не! Бягам си право напред!
— Но това е сън! — изкрещя Роланд, този път по-силно, защото я настигаше — Връщаш се право…
Тифани изскочи на поляна…
… на поляната.
Женищата Земни пчели кацнаха от двете и страни, а Кралицата излезе напред.
— Знаеш ли — рече и тя — Наистина очаквах повече от теб, Тифани. А сега ми върни момчето, а аз ще си помисля какво да те правя.
— Този сън не е голям — измънка някъде зад нея Роланд — Ако отидеш твърде надалеч, в крайна сметка се озоваваш в средата…
— Бих могла да ти направя сън по-малък и от самата теб — каза и мило Кралицата — това може да е доста болезнено!
Цветовете бяха по-ярки. Звуците бяха по-силни. Освен това Тифани можеше да подуши нещо, което беше странно, тъй-като досега тук изобщо нямаше миризми.
Беше остра и горчива миризма, каквато не можеше да се забрави. Миризмата на сняг. А отвъд жуженето на насекомите из тревата тя дочу почти недоловим глас: