Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
Малтоут беше изтощен и му беше трудно да си припомни някои подробности, но накрая успя да разкаже всичко. Без да обръща внимание на молбите и възраженията на Ранулф, Корбет им нареди да се наспят добре, за да са готови на следващата сутрин. Дори самият дявол да яздеше вятъра, който виеше и стенеше отвън, щяха да поемат обратния път към Годстоу.
После писарят се прибра в собствената си спалня. Мейв седеше наведена кад масата, използвайки светлината на огромния свещник, за да забива яростно иглата в бродерията, над която от години работеше. Писарят дълбоко си пое дъх и скри усмивката си. Мейв мразеше ръкоделието, ненавиждаше го. Затова винаги когато я видеше заета с шиене, той знаеше, че това е лош знак. И този път се оказа прав. С червени петна от ярост по бузите тя му изчете обширна лекция за правилата на гостоприемството и възпитанието и като всеки добър моряк, усетил приближаващия се шквал, Корбет реши да избяга преди бурята. Това, че Мейв убождаше пръста си от време на време, не подобряваше нещата, но най-накрая тя свърши. Последно бодване в бродерията и тя я захвърли върху масата с тиха ругатня, на която би се възхитил всеки от кралските войници.
Когато седна до него на леглото, тя попита:
— Значи получи новините, които чакаше? Тази монахиня, която е умряла, сестра…
— Франсис — допълни Корбет.
— Смъртта й не те изненадва, нали?
Писарят кимна.
— Знаех, че някой може да умре.
— Обвиняваш ли се за това, Хю?
— И да, и не — отвърна той спокойно. — В Годстоу има убиец и утре аз ще се изправя срещу него.
— А какво трябваше да направи Малтоут?
— Той ми донесе доказателство, което потвърди съмненията ми, но не знам как да действам. Липсват още парченца от мозайката.
Корбет се обърна и се усмихна на Мейв.
— Ако не си свършила с бродерията — каза той привидно сериозно, — можеш да си я довършиш. Има и други въпроси…
Тя заби нокти дълбоко в прасеца му.
— Омръзна ми от ръкоделие — прошепна тя. — Хю, утре ли заминаваш?
— Да, призори.
Тя облегна глава на рамото му.
— Пази се — прошепна. — Боя се за теб.
Корбет я притисна силно и с мъка скри собствените си страхове.
Късно на другата вечер тримата ездачи стигнаха Годстоу. Пазачът ги пусна след обичайното заяждане. Щом веднъж се озоваха зад стените на манастира, Корбет го изпрати да доведе лейди Амелия при тях.
Игуменката сякаш се беше състарила, откакто Корбет за последно я беше видял. Дори в слабата светлина на проблясващите факли Корбет виждаше колко бледо и изтощено е лицето й. Очите й бяха зачервени и обкръжени с тъмни сенки.
— Мастър Корбет — тя му протегна студените си, влажни ръце. — Как беше пътуването?
— Изтощително — отвърна той. — Студено ми е, мокър съм — той погледна ботушите си — и съм целият в кал. Дъждовете са превърнали пътищата в мочурища.
— Ела с мен.
Корбет поклати глава.
— Предпочитам къщата за гости, милейди. Колкото по-малко хора знаят, че съм тук, толкова по-добре.
Игуменката го погледна неразбиращо, сякаш потънала в собствените си мисли, после бързо се съгласи.
Пазачът се погрижи за конете им, а лейди Амелия, носейки се безшумно като призрак пред тях, ги поведе към къщата за гости. Сестра Агата ги чакаше там; красивото й лице беше пребледняло, очите — загрижени. Въпреки това поздрави Корбет с усмивка.
— Хю — прошепна тя, като стисна ръката му, — най-после се върна!
Той се усмихна и леко докосна рамото й.
— Сестра Агата, трябва да поговоря насаме с лейди Амелия. — Той погледна през рамо към двамата си спътници. — Ранулф и Малтоут са гладни. Ако не получат храна, ще се изядат един друг.
Когато младата монахиня отведе и двамата, Корбет позволи на игуменката да го заведе в малката стаичка, в която имаше само маса, стол и ниско легло. Лейди Амелия се отпусна уморено на стола, докато Корбет я разпитваше за смъртта на сестра Франсис. Изслуша я в тишина, зададе няколко въпроса, после отиде и застана до нея.
— Лейди Амелия?
Тя стоеше със скръстени ръце, загледана в пода. Корбет клекна до нея.
— Лейди Амелия, утре сутрин, след литургията, кажи на сестрите, че преди вечерня ще говоря с тях и ще им обясня всичко, което се е случило. — Той леко повдигна брадичката й и я накара да го погледне. — Милейди, трябва да го направиш.
— Разбира се — промълви тя. Гордото й някога лице беше набръчкано от умора и тревога. Усмихна му се като сомнамбул, стана и излезе.