Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
Увлечението на Едуард по Пиърс Гейвстън също е документирано. Повечето историци смятат, че Едуард е бил бисексуален — младият принц открито обявил, че обича своя фаворит „повече от самия живот“. Гейвстън бил гасконско парвеню, чиято майка била изгорена като вещица. Съществували обвинения, че той също се занимавал с черна магия. Най-накрая Едуард I го прогонил в изгнание, но когато синът му станал крал, Гейвстън бил извикан обратно и получил титлата херцог на Корнуол. Младият крал се оженил за Изабела, но дал всички сватбени подаръци, получени от Филип IV, включително брачното легло, на Гейвстън. Кралският фаворит организирал коронацията и я превърнал в пълен провал — храната била студена, зрители били убити при турнирите, а Гейвстън потресьл знатните английски благородници, изтъквайки превъзходството си по време на цялата церемония. Младият гасконец влошил нещата с това, че бил красив, редовен победител в турнирите и изключително остроумен, когато измислял прякори на благородниците. Така се държал до самата си смърт.
През 1312 английските барони го заловили и го завели в Блеклоу Хил в Уорикшър. Гейвстън се обърнал към един от тях, графа на Уорик, и му казал: „Милорд, нали няма да ме загрозиш, като ми отрежеш главата?“ Уорик му обещал и го пронизал с камата си в сърцето. Младият Едуард бил отчаян. Накарал да балсамират тялото на Гейвстън и го запазил в двореца си в Кингс Лангли, докато църквата не го принудила да го погребе.
Съществува интересна връзка между фаворитите на Едуард II и английското кралско семейство през последното десетилетие на двайсети век. След смъртта на Гейвстън Едуард си избрал нов фаворит, злият, но способен Хю де Спенсър, чиято гробница се намира в абатството Тюксбъри, Глостършър. Влиянието на де Спенсър върху младия крал довело до гражданска война между Едуард и Изабела. Кралицата победила. Де Спенсър умрял от ужасна смърт, а според тайните хроники Камарата на общините дала клетва никога да не допусне някой де Спенсър да стане крал. Женитбата на Уелския принц Чарлс с Даяна Спенсър, една от наследниците на Хю, която е майка на бъдещия крал, може би ще вдигне проклятието над един от най-древните английски родове.