Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
Архиварят се зарови из стаята, откри едно столче и му го поднесе.
— Виждам, че няма да се отърва от теб — забеляза той сухо. — Старите навици не се променят. — После, когато Корбет седна, попита. — Малко вино?
Хю поклати глава.
— Не и ако е от онзи рядък оцет, който винаги поднасяш.
Кувил влезе в малка ниша и извади разпечатано гърне с вино и две пръстени чаши.
— Най-хубавото бордо, което си пил — отбеляза той, напълни едната догоре и я подаде на Корбет. — Сега знам какво са искали да кажат в Евангелието с думите „Не хвърляй бисери на свинете“.
Корбет се усмихна и отпи от ароматното червено вино.
— Прекрасно! — каза той.
— Разбира се. — Кувил седна срещу него и опря лакти на коленете си, докато внимателно придържаше чашата си, сякаш беше Светия Граал. — Томас Бекет е пил от него. Нали знаеш, че дори когато станал аскет и се отказал от разкоша на кралския двор, дори когато постел, свети Томас не можел да се въздържи от червеното вино. — Кувил се усмихна на писаря. — Ти добре ли си, Хю? Ами Мейв?
Размениха закачки и клюки за стари приятели, нови познати и пресни скандали. Най-после Кувил сложи чашата на пода до себе си.
— Какво искаш, Хю?
Корбет извади изтъркания кожен нашийник от кесията си.
— Тук пише „Noli me tengere“. Мисля, че е девиз от фамилен герб. Познат ли ти е?
Кувил щракна с пръсти и присви очи.
— Чувал съм го някъде — замислено каза той и стана, потривайки брадата си. — Въпросът е къде.
Корбет си почина около час, докато приятелят му ровеше из свитъците и рулата, преглеждаше списъка на фигурите и девизите по гербовете. В началото му беше казал самоуверено.
— Бързо ще го намеря, Хю, повярвай ми.
Но след като мина час, той застана насред стаята и поклати глава.
— Кажи ми, защо ти е нужно да знаеш откъде е? — Той вдигна ръка. — Знам, че работата ти е тайна, мастър Корбет, и че изпращаш писма, от които не получавам копия. — Той отново седна срещу бившия си ученик. — Но защо е толкова важен този девиз?
Корбет затвори очи и му разказа за събитията в Годстоу — смъртта на лейди Елинор Белмонт, хитрата измама на французите и подлите намерения на Филип IV. Почти беше завършил, когато спомена, сякаш току-що се беше сетил, за възможността убиец от опозорената фамилия Монфор да се е промъкнал в Англия. Очите на Кувил светнаха.
— Гледах гербовете на благородническите семейства в Англия и Гаскония каквито са днес. Но какво става с един род, когато е обвинен в измяна на Короната?
— Разбира се! — извика Корбет. — Девизът на тези родове се унищожава, титлите им се отнемат, а земите се конфискуват от краля.
Кувил стана, взе един дълъг кожен калъф и извади дебел, пожълтял пергамент. Предпазливо го разгърна и повика Корбет. Двамата внимателно заразглеждаха документа. Беше изписан от двете страни. От едната Корбет разпозна гербовете на родовете Пърси де Боун, Бигод, Моубри. От другата имаше гербове, задраскани с дебели черни черти.
— Кои са тези?
— Това е списъкът от Кенилуърт — отвърна Кувил. — Саймън дьо Монфор се разбунтувал през 1258. Както знаеш, Едуард разбил войските му между ябълковите дървета на Ившъм през 1264. Дьо Монфор бил убит, тялото му — насечено на парчета и хвърлено на кралските кучета. Някои от привържениците му загинали с него, малцина успяха да избягат през граница, но повечето намерили убежище в замъка Кенилуърт в Уорикшър. След дълга обсада замъкът се предал и с въстанието на Монфор било свършено. — Кувил посочи пергамента. — От една страна са гербовете на благородниците, които подкрепили краля, а тези, които са задраскани — са на главните поддръжници на Монфор. Може би ще открием девиза сред тях.
Корбет се отдалечи, докато Ковил прехвърляше Списъка от Кенилуърт.
— Аха! — Възрастният мъж вдигна очи и лицето му засия от удоволствие. — „Noli me tengere“ е девизът на рода Девърил.