Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
След като нощта падна и имението се смълча, той стана, взе пергамента и отново започна да разрешава загадката. Беше подредил донякъде събитията в Годстоу и сега се концентрира върху загадъчните убийства в гората. Смяташе, че жената е била свързана с изпадналия в немилост род Девърил; девизът върху кучешкия нашийник не можеше да бъде съвпадение. Освен това тя беше чужденка. Списъкът на Кенилуърт показваше, че Девърил няма законни наследници. Беше ли тя незаконородена? Но родът все още беше в немилост, как й бяха позволили да влезе в Англия и очевидно да пътува до Годстоу, известен манастир, където беше заточена бившата кралска любовница? Кой е бил младият паж и загадъчният младеж, който ги е следвал? Какво е станало в горите край Годстоу? Кой кого беше убил? Беше логично да се заключи, че младежът е бил убиецът, но може да е бил и младият паж или някакъв непознат. Станала ли е загадъчната жена жертва на убийство или е била някоя друга? Очевидно е пътувала до Годстоу и трябва да са я очаквали там. Значи сигурно е пристигнала…
Корбет хвърли перото с отвращение. В манастира имаше монахини от всякакви националности и всички, дори лейди Амелия и сестра Агата говореха френски по дворцовата мода. Този младеж… Може би е бил принцът или Гейвстън? Корбет отново прегледа бележките си за смъртта на лейди Елинор. Денят отдавна беше настъпил, когато той стигна до неизбежното заключение и беше готов да се изправи срещу убиеца. Оставаше само едно парченце от мозайката. Той събуди протестиращия Малтоут и му нареди да препусне с всички сили към кралския лагер край Бедфорд. Корбет му връчи кратко писмо, в което искаше от краля няколко простички отговора на своите прости въпроси. Въпреки това писарят още се чувстваше неспокоен — теорията му беше добре обоснована, но почти нямаше доказателства и се чудеше дали кралският отговор ще пристигне навреме, за да предотврати следващото убийство в манастира Годстоу.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като Малтоут тръгна, Корбет се заразхожда из стаите и коридорите на имението си, тормозейки Мейв и всички останали. Беше му трудно да спи през нощта, защото се тревожеше, че всяко забавяне може да доведе до следваща трагедия в Годстоу. Чудеше се дали да не вземе най-бързия кон от конюшнята си и да не препусне към Оксфордшър, но отхвърли идеята като глупава. Все едно да нападне непознат, скрит враг. Мейв се опита да го успокои, но нервността му растеше. Рано сутринта на третия ден след завръщането му, най-лошите му страхове се оправдаха. Младо конярче, опръскано в кал от глава до пети, почти падащо от изтощение от седлото на уморения, запъхтян кон, стигна до имението Лейтън. То съобщи новините, още докато Корбет, който беше слязъл тичешком от стаята си, му помагаше да слезе на земята.
— Майката игуменка — едва изговори то — ти праща поздрави и иска веднага да дойдеш.
— Кой е мъртъв? — Корбет раздруса нещастния пратеник за кожения елек, принуждавайки го да се изправи и да го погледне. — Кой е бил убит?
Момчето облиза напуканите си устни, очите му се затваряха от умора. Корбет продължи да го разтърсва.
— Името! — грубо попита той.
— Хю! Хю!
Мейв, наметнала робата си, застана между тях и гневно погледа съпруга си.
— Горкият човечец е полумъртъв от умора, Хю!
Корбет пусна пратеника, мърморейки извинения и позволи на съпругата си и двама слуги да го заведат в кухнята. Мейв нареди да му съблекат изцапаната връхна дреха и със сила прокара между устните му чаша разредено вино, докато Корбет крачеше напред-назад.
— Мастър писарю! — дрезгаво прошепна младежът. — Игуменката иска да дойдете веднага. Сестра Франсис е мъртва.
— Как умря?
— Стана пожар в къщата, където спят послушничките. Умряла е на място. Останалите избягали.
Корбет коленичи зад пратеника.
— И кой е убиецът?
Мъжът примигна със зачервените си очи.
— Убиец ли? — промърмори той. — Не беше убийство, мастър Корбет, а злополука.
Писарят недоверчиво изсумтя.
— А има ли други новини?
— Това е всичко — прошепна пратеникът. — Но трябва бързо да отидеш там.
И като се облегна на стола си, той моментално заспа.
Корбет веднага би опаковал багажа си и заминал, но Мейв настоя да изчака, докато бурята отмине. Успя да го убеди и Корбет се върна в стаята си, гледайки през прозореца към синьо-черните облаци, които се събираха над гората Епинг.
Накрая се зарадва, че е изчакал. Късно вечерта се завърна Малтоут. Мейв отново се намеси. Усещаше настроението на Корбет и настоя пратеникът да се преоблече и да хапне, преди съпругът й да почне да го разпитва, сякаш е Главният кралски инквизитор в Тауър. След като Малтоут отпочина, Корбет и Ранулф се срещнаха с него в залата за гости. Седнаха край големия огън, чиито проблясващи пламъци хвърляха дълги сенки върху далечната стена.