Бунтовници

– Ти не си като родителите си. Ти си едно шестнайсетгодишно момиче…

Озъбвам се насреща му.

– Как смееш…

– Което не може да проумее, че стойността на саможертвата се определя от нейната жизнена необходимост, а не означава просто да пропилееш живота си! Ако още веднъж направиш подобно нещо, с двама ни е свършено.

Не съм очаквала от него точно това.

– Ти да не ми поставяш ултиматум?! – Старая се да говоря тихо, за да не чуят останалите.

Той клати глава.

– Не, казвам ти един прост факт. – Устните му са се превърнали в тънка линия. – Ако продължаваш да рискуваш живота си без причина, ще се превърнеш в поредния Безстрашен, пристрастен към високия адреналин, който само гледа как да си достави поредната доза. Аз няма да ти съдействам за това. – Той изстрелва с горчивина всяка дума. – Аз обичам Трис Дивергента, която мисли самостоятелно, не се ръководи единствено от лоялността си към кастата и не е идеалният образец за кастова принадлежност. Но Трис, която с всички сили се стреми към самоунищожение… Нея не мога да обичам.

Иска ми се да крещя. Но не от гняв, а от страх, че той наистина е прав. Ръцете ми треперят и аз сграбчвам края на ризата си, за да не проличи.

Той опира чело в моето и затваря очи.

– Вярвам, че ти все още си някъде тук – прошепва съвсем близо до устните ми. – Върни се.

После леко ме целува, а аз съм твърде стъписана, за да го спра.

Той се връща при Шона, а аз стърча върху една от емблемите с везни на пода във фоайето в пълно недоумение.

+ + +

– От доста време не сме се виждали.

Присядам на леглото срещу Тори. Тя седи с опънат върху купчина възглавници крак.

– Така е – отвръщам. – Как се чувстваш?

– Като простреляна. – По устните ѝ заиграва усмивка. – Чух, че и на теб ти е познато това усещане.

– Аха. Страхотно е, нали? – Но единственото, за което мисля сега, е куршумът в гърба на Шона. Ние с Тори поне ще се оправим след раняването.

– Успя ли да научиш нещо интересно от срещата на Джак? – пита тя.

– Няколко неща. Имаш ли представа как може да свикаме среща на Безстрашните?

– Мога да го уредя. Едно от предимствата да си татуист при Безстрашните е… че познаваш почти всички.

– Точно така – казвам. – Освен това имаш репутацията на бивш шпионин.

Тори свива устни.

– Това почти го бях забравила.

– Ами ти откри ли нещо интересно? Докато шпионираше, искам да кажа.

– Задачата ми беше свързана основно с Джанийн Матюс. – Тя гневно поглежда ръцете си. – Трябваше да разбера как прекарва времето си. И още по-важно, къде точно го прекарва.

– Значи не е стояла само в кабинета, така ли?

Тори не отговаря веднага.

– Мисля, че мога да ти имам доверие, Дивергент. – Поглежда ме с крайчеца на окото си. – Тя има частна лаборатория на последния етаж. Мерките за сигурност там са направо драконовски. Когато се опитах да се вмъкна вътре, ме разкриха.