Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Да ида ли да я потърся, сър?
— Да, по-добре да я потърсим — каза Маркъс и отброи няколко монети на масата. — Преди да е направила нещо опасно.
Гедер
Сигурно щеше да му е по-трудно да скрие деянието си, ако всички не смятаха провала му за предизвестен. А сега просто се прибра в града с войниците от отряда си, докладва малкото, което имаше за докладване, и толкоз. След това се върна към обичайните си задължения — принудително събиране на данъци, задържане на лоялисти и други видове тормоз над ванайци от името на Алан Клин.
— Не мога да платя толкова — каза старият тимзин и вдигна поглед от данъчното съобщение. — Принцът накара всички ни да платим двойно преди войната, а сега вие искате още толкова.
— Аз нищо не искам — каза Гедер.
— Не виждам друг тука.
Ателието беше сбутано в една тъмна улица. Навсякъде се валяха парчета обработена кожа. На пиринчен шивашки манекен близо до витрината висеше черен кожен плащ, от който още се излъчваше смътна миризма на щавачница. Толкова тънка кожа, мека и фина като тъкан плат, би била безполезна за доспехи. Като материал за дворцов костюм обаче би изглеждала доста впечатляващо.
— Искаш ли го? — попита тимзинът.
— Кое?
— Наметалото. Поръча ми го каналмайсторът, а после изчезна яко дим в нощта преди… — тимзинът размаха данъчното уведомление, което стискаше в покритата си с черни люспи ръка, — преди благородната империя да ни освободи. Така и не го довърших, а имам достатъчно материал, за да го прекроя по твой размер.
Гедер облиза устни. Не би могъл да го направи. Все щеше да се намери някой любопитко, който да го попита откъде се е сдобил с такова хубаво наметало, и щеше да трябва да обяснява. Или да излъже. Ако кажеше, че го е купил изгодно, да речем от някое градче по южните пътища или от малките кервани, които бяха претърсвали…
— Наистина ли можеш да го прекроиш?
Усмивката на тимзина беше чудо на цинизма.
— А ти можеш ли да забуташ това? — попита на свой ред и кимна към уведомлението.
За миг Гедер почувства ехо от насладата, която беше изпитал, докато пришпорваше коня си след срещата с контрабандистите, а в пазвата му подрънкваха скъпоценни камъни. Едно изгубено данъчно уведомление. В най-лошия случай хазната на Клин щеше да олекне малко, а финансовите му доклади до Камнипол да звучат една идея по-зле. А собственикът на ателието щеше да изкара и този сезон. Ако мъжът го беше помолил, Гедер сигурно би се съгласил да „забута“ уведомлението дори без обещанието за хубаво наметало.
А и в сравнение със стореното преди двайсетте сребърни монети от дължимия данък на шивача щяха да са като дъждовна капка в океана.
— Никой не печели, когато един честен човек е принуден да пусне кепенците — каза Гедер. — Сигурен съм, че ще измислим нещо.
— Качи се на онова столче тогава — каза тимзинът. — Няма да повярваш какво хубаво наметало ще ти спретна.
Във Ванаи зимата беше сух сезон. Следите от високите летни води по коритата на каналите бяха на метри над тънкия лед и бавното тъмно течение отдолу. Вятърът гонеше опадали листа край основите на сградите, дърветата стърчаха голи и мъртви в паркове и дворове. Ледените висулки по дървените стрехи на къщите ставаха все по-тънки, а нищо не вещаеше падането на нов сняг. Нощите бяха мразовити, дните — студени. Градът чакаше топенето, притока на свежа вода и живот, които щяха да дойдат с пролетта след няколко месеца. Истинско мъртвило. Гедер вървеше по улиците с отскоклива походка, въоръженият му ескорт го следваше на крачка разстояние.
Когато се върна в града след странстванията си по южните пътища, Гедер заключи вратите, извади платнената кесия, която си беше купил от Жилеа, и изсипа съдържанието ѝ на леглото си. Скъпоценните камъни бяха красиви на слабата светлина, ала представляваха проблем. Вече имаше достатъчно богатство в тяхно лице, за да направи живота си във Ванаи далеч по-приятен, ала не и в този им вид. Би могъл да ги продаде, разбира се, ала имаше риск — обърнеше ли се към някой от местните бижутери, човекът можеше да познае камъните или металния им обков. А ако Клин или приближените му забележеха, че Гедер изведнъж разполага с повече пари от обичайното, това щеше да го вкара в големи неприятности.
Разреши проблема, като изпрати оръженосеца си да продаде няколко по-обикновени камъка — три кръгли граната и един малък диамант в невзрачен сребърен обков. В замяна получи сребърни, бронзови и медни монети, плюс две златни, ала толкова тънки, че можеше да ги огъне с пръсти. За човек с неговия начин на живот това беше цяло състояние и сега Гедер носеше част от новопридобитото си богатство в кожената си чанта, заедно с една книга. Оставаше му да свърши още едно нещо преди края на деня.