Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Останалите се струпаха зад нея. Арагон с напрегнато изражение се вторачи в петроглифите.
— Какво мислиш? — попита Нора.
— Виждал съм други такива композиции с точки в древните селища на хопите — след дълго мълчание отвърна той. — Мисля, че означават разстояние и посока.
— Естествено — подигравателно рече Блек. — Басирам се, че показват следващата отбивка на магистралата и най-близкия мотел. Всеки знае, че петроглифите на анасазите не са разчетени.
Арагон не му обърна внимание.
— Символът със стъпалото показва ходене, точките означават разстояние. Ако съдя по други обекти, които съм виждал, всяка точка е равна на шестнайсетина минути път или около хиляда и двеста метра.
— Ами антилопата? — попита Нора. — Какво символизира тя?
Антропологът я погледна.
— Антилопа — отвърна той.
— Значи това не е писменост, така ли?
Арагон отново се обърна към скалата.
— Не и в смисъла, в който я разбираме ние. Не е фонетична, сричкова или идеограмна. Аз смятам, че това е съвсем друг начин за употреба на символи. Но това не означава, че не е писменост.
— От другата страна на хребета видях звезда, вписана в луна, вписана в слънце — каза Нора. — Никога не бях виждала такова нещо.
— Да. Слънцето е символ на върховното божество, луната символизира бъдещето, а звездата — истината. Според мен цялата група знаци показва, че наблизо има оракул, нещо като индианско Делфи.
— Кивира ли имащ предвид? — попита археоложката.
Арагон кимна с глава.
— А какво означава тази спирала? — попита Холройд.
Ученият се поколеба за миг.
— Спиралата е била добавена по-късно. Обърната е, естествено. — Той провлачи глас. — В контекста на другите неща, които видяхме, бих я нарекъл предзнаменование, положено върху тези по-стари символи. Предупреждение за пътниците да не продължават нататък, указание за зло.
Внезапно се възцари мълчание.
— Лъвове, тигри и мечки, леле божке! — измърмори Смитбак.
— Очевидно все още има много неща, които не са ни известни — с едва доловими отбранителни нотки прибави Арагон. — Може би вие, господин Смитбак, с несъмнените си изчерпателни познания за вещиците на анасазите и техните съвременни наследници ще можете да ни просветите по този въпрос.
Журналистът повдигна вежди, но не отговори.
Когато продължиха, Холройд нададе вик. Той бе заобиколил откъм най-близката до тесния каньон страна на скалата и сочеше много по-нов надпис, надраскан с джобно ножче. Когато Нора го видя, страните й пламнаха. Тя приклекна до камъка и бавно прокара пръсти по тънките вдлъбнатини: П.К. 1983.
23.
Когато докосна бащините си инициали върху скалата, нещо у Нора сякаш се стопи.
Възелът на насъбралото се през мъчителните дни напрежение рязко се разхлаби и тя се облегна на гладката повърхност, обзета от непреодолимо облекчение. Баща й наистина бе минал оттук. През цялото време бяха вървели по неговите стъпки. Смътно усети, че другите от групата са се струпали наоколо и я поздравяват.
Бавно се изправи на крака и събра членовете на експедицията до горичка от пустинни дъбове близо до мястото, където потокът изчезваше в тесния каньон. Всички изглеждаха въодушевени, освен Суайър, който мълчаливо се отдалечи с конете към недалечната ивица трева. Бонароти миеше мръсните съдове в реката.
— Почти стигнахме — каза Нора. — Според картите това е тесният каньон, който търсехме. На другия край би трябвало да намерим скрития каньон на Кивира.
— Безопасно ли е? — попита Блек. Изглежда ми непроходим.
— Огледах стените на този каньон — обади се Слоун. — Няма очевидни пътеки, които да водят нагоре към следващата долина. Ако ще продължаваме, това е единственият път.
— Става късно — отбеляза Нора. — Въпросът е дали сега да разтоварим конете и да пренесем багажа вътре или да пренощуваме тук и да влезем утре.
Пръв отговори Блек.
— Предпочитам днес да не мъкнем повече багаж, много благодаря, особено по този път. — Той посочи тесния каньон, който повече приличаше на цепнатина в скалата.
Смитбак се отпусна назад, като си вееше с дъбова клонка.