Прелестен мрак

— Той преминаваше през Трансформацията. Очевидно беше в уязвимо състояние. Не знам защо видението ни показа точно този момент, но явно е важен.

— Сигурен ли си, че си видял Макон, а не Хънтинг? — попита Мариан.

— Да — отвърнахме и двамата едновременно. Погледнах към Лив. — Макон изобщо не прилича на Хънтинг.

Лив се замисли за миг, после се пресегна към тетрадката на леглото. Записа нещо вътре и я затвори рязко. Супер. Още едно момиче с дневник.

— Знаете ли какво? Вие сте експертите. Ще ви оставя двете да разберете за какво става дума. Аз ще се опитам да намеря Лена, преди Ридли и нейното приятелче да я убедят да направи нещо, за което ще съжалява.

— Да не казваш, че Лена е под влиянието на Ридли? Това не е възможно, Итън. Лена е Самородна. Сирена не може да я контролира — отхвърли идеята Мариан.

Но тя не знаеше за Джон Брийд.

— Ами ако някой помага на Ридли?

— Кой?

— Инкубус, който може да се разхожда посред бял ден, или пък чародеец със силата на Макон и способността да Пътува. Още не съм сигурен какво точно е.

Не беше най-доброто обяснение, но наистина не знаех какво представлява Джон Брийд.

— Итън, сигурно бъркаш. Няма сведения за инкубус или за чародеец с тези умения.

Мариан вече сваляше различни книги от рафтовете.

— Е, вече има. Името му е Джон Брийд.

Ако Мариан не знаеше какво създание е Джон, едва ли щяхме да намерим отговора в някоя от тези книги.

— Ако описанието ти е точно — а ми е трудно да повярвам, че това е така — тогава нямам представа на какво е способен този Джон.

Погледнах към Линк. Той нервно въртеше в ръка верижката на портфейла си. Мислехме за едно и също.

— Трябва да намеря Лена — не изчаках да чуя отговора му.

Линк отвори вратата.

Мариан се изправи.

— Не можеш да тръгнеш след нея. Прекалено е опасно. В тези Тунели има чародейци и създания с неизмерима сила. Бил си тук само веднъж и това, което си видял, са обикновени коридорчета в сравнение с по-големите Тунели. Там е напълно различен свят.

Нямах нужда от разрешението й. Майка ми ме беше довела тук, но все още я нямаше.

— Не можеш да ме спреш, защото нямаш право да се намесваш, нали? Можеш само да седиш тук и да гледаш как прецаквам всичко, а после да го запишеш в своите тетрадки, за да може някой като Лив да го прочете по-късно.

— Не знаеш какво ще откриеш, а когато го откриеш, аз няма да мога да ти помогна.

Не ме интересуваше. Бях на вратата, докато Мариан още говореше. Лив ме последва.

— Отивам с тях, професор Ашкрофт. За да се уверя, че нищо няма да им се случи.

Мариан направи крачка към нас.

— Оливия. Това не е твоето място.

— Знам. Но те се нуждаят от мен.

— Не можеш да промениш това, което ще се случи. Трябва да стоиш настрана. Независимо колко ще ти е трудно. Задачата на Пазителя е само да записва и да пази свидетелствата за случващото се, не да се опитва да го променя.