Прелестен мрак

Лив извади тетрадката си и започна да пише вътре.

— Не схващаш ли? Това са чародейски тунели. Не са просто някаква подземна система за придвижване, по която чародейците да стигат до библиотеката под Гатлин, за да си вземат някакви книжки.

— А какво са тогава?

Погалих с ръка грубите тухли в стената на най-близката до мен сграда.

— По-скоро пътища към друг свят. Или, казано по друг начин, една съвсем друга, паралелна на нашата вселена.

Стори ми се, че чух нещо, и сърцето ми подскочи. Като че ли Лена проговори в мислите ми, свързвайки се отново с мен. Но грешах.

Беше музика.

— Чухте ли това? — попита Линк и аз почувствах огромно облекчение. Поне веднъж музиката не звучеше само в моята глава. Приличаше на чародейската музика от купона за Хелоуин в „Рейвънуд“ от онази нощ, когато спасих Лена от атаката на Сарафина.

Ослушвах се за Лена, исках да я почувствам сред спомена за тази нощ.

Нищо.

Лив провери своя селенометър и записа нещо в тетрадката си.

— Carmen. Преписвах една вчера.

— На английски, моля. — Линк все още се взираше в небето, сякаш се опитваше да свикне с мисълта за него.

— Извинявай. Означава „песен“ на латински. „Омагьосана песен“. Така наричаме чародейската музика.

Тръгнах напред, следвайки звука по улицата.

— Каквото и да е, идва от тази посока.

Мариан беше права. Обикалянето из влажните тунели на „Lunae libri“ беше съвсем различно от това, което ни се случваше в момента. Нямахме представа в какво се бяхме забъркали. Това поне ми беше ясно.

Докато вървяхме надолу по улицата, музиката ставаше все по-силна, паветата под краката ни се превърнаха в асфалт и неусетно преминахме от стария Лондон в някакъв съвременен бедняшки квартал. Беше улица, каквато можеш да видиш във всеки голям град, в по-забутаните крайни райони. Сградите приличаха на изоставени складове, железни решетки покриваха изпочупените прозорци, а останките от строшените неонови знаци проблясваха с мигаща флуоресцентна светлина в тъмнината. Имаше цигарени фасове и боклуци по цялата улица и някакви странни чародейски графити — символи, които едва ли някога щях да разбера — по стените на къщите. Посочих ги на Лив.

— Знаеш ли какво означават?

Тя поклати глава.

— Не, не съм виждала нищо подобно. Но със сигурност означава нещо. Всеки символ в чародейския свят има значение.

— Това място е по-смахнато и от библиотеката.

Линк се опитваше да се прави на смел пред Лив, но му беше доста трудно при тази ситуация.

— Искаш ли да се върнем?

Предлагах му вариант за елегантно измъкване, но всеки от нас двамата имаше своята сериозна причина да е тук. И неговата беше не по-малко важна от моята. Само че беше руса.