Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Няма никаква шега, Итън. Защо не погледнеш сам? — подаде ми книгата Мариан.
Погледнах страницата. Бях прав за наръчника. Това беше нещо като чародейска енциклопедия с рисунки и текстове на различни езици, които не разбирах. Но имаше и на английски.
— Водачът — погледнах към Мариан. — Това ли мислиш, че съм?
— Продължавай.
— „Водачът. Онзи, който познава пътя. Синоними: dux, speculator, gubernator. Водач, наблюдател, ръководител. Този, който сочи пътя.“
Вдигнах глава, бях объркан. За разлика от Линк, който поне веднъж беше наясно.
— Значи е като човешки компас? Що се отнася до свръхсилите, това си е доста слаба работа. Ти си нещо като чародейски вариант на Аквамен.
— Кой е Аквамен? — Мариан не четеше много комикси.
— Той говори с рибите — поклати глава Линк. — Не е като да имаш рентгенови очи или суперсили като Спайдърмен или Супермен.
— Аз нямам суперсили.
Нали така?
— Продължавай да четеш — потупа Мариан страницата пред мен.
— „Още преди кръстоносните походи ние служехме. Имахме много имена и нито едно. Ние бяхме шепотът в ухото на първия китайски император, докато замисляше Великата стена, бяхме верният спътник, застанал до рамото на най-доблестния шотландски рицар, решил да защити независимостта на страната си. От векове смъртните с важна мисия са имали водачи, които да ги напътстват. Ние посочихме пътя на заблудилите се кораби на Колумб и Васко да Гама, ние съществуваме, за да напътстваме и чародейците, чийто жизнен път е предопределен за важни дела. Ние…“ — Не схващах нищо от това, което четях. После чух гласа на Лив да завършва изречението, явно беше запомнила думите наизуст:
— „… сме тези, които намират загубеното. Ние сме тези, които знаят пътя.“
— Довърши.
Мариан внезапно беше станала сериозна, сякаш думите бяха някакво пророчество.
— „Отдадени сме на величието, за велики цели, за велики дела. Отдадени сме на гибелта, за гибелни цели, за гибелни дела.“
Затворих книгата и я върнах на Мариан. Не исках да знам нищо повече.
Беше ми трудно да разгадая изражението на Мариан. Тя разлистваше страниците на книгата отново и отново, а после вдигна поглед към Лив.
— Смяташ ли?
— Възможно е. Имало е и други.
— Не и за Рейвънуд. И за Дюшан се съмнявам.
— Но вие сама го казахте, професор Ашкрофт. Решението на Лена ще има сериозни последици. Ако избере Светлината, всички тъмни чародейци ще умрат, а ако избере Мрака… — Лив не довърши. Всички знаехме останалото. Всички светли чародейци в семейството й щяха да умрат. — Не може ли да се каже, че нейният път е предопределен за важни дела?
Не ми допадаше насоката на разговора, макар да не бях сигурен накъде точно е поел.
— Ехо? Аз съм тук. Малко обяснение?
Лив заговори бавно, сякаш бях дете в библиотека, търсещо за пръв път книга за лятото.
— Итън, в чародейския свят само тези, предопределени за велики цели, имат Водачи. Водачите не се появяват често, може би веднъж на сто години, и никога не е случайно. Ако ти си Водач, значи си тук по някаква причина — велика или ужасяваща, гибелна причина. Ти си мостът между световете за чародейците и за смъртните и каквото и да правиш, трябва да внимаваш много.
Отпуснах се на леглото, а леля Мариан приседна до мен.
— Ти имаш своя собствена съдба, както и Лена. Което означава, че нещата доста се усложняват.
— Мислиш, че изминалите няколко месеца не са били сложни?
— Нямаш представа какво съм виждала. Или какво е виждала майка ти — извърна глава встрани Мариан.
— Значи смяташ, че съм един от тези Водачи? Аз съм човешки компас или нещо подобно, както каза Линк?
— Повече от това е. Водачите не просто познават пътя. Те са пътят. Те насочват чародейците в посоката, в която им е предопределено да тръгнат, път, който може би не биха могли да намерят сами. Може да си Водач за семейство Рейвънуд или за Дюшан. Все още не е много ясно.
Лив, изглежда, знаеше за какво говори, което ме объркваше. Мисълта ми се връщаше непрекъснато към това, което ми казваха тя и Мариан, и се опитвах да го проумея сред хаоса от емоции, които изпитвах.
— Лельо Мариан, кажи й. Не може да съм един от тези Водачи. Родителите ми са обикновени смъртни.
Не споменавахме очевидното, че майка ми е била част от чародейския свят също като Мариан, само че по начин, за който никой не говореше, поне не и с мен.