Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Замислих се за лицето на колоната, за смеха и за чувството на deja vu, което бях изпитал в стаята на Макон. Майка ми ли беше? Бях чакал месеци за някакъв знак от нея — от следобеда в кабинета, когато с Лена намерихме съобщението в книгите. Дали най-накрая тя се опитваше да се свърже с мен? Ами ако не беше тя?
Внезапно си дадох сметка и за нещо друго.
— Ако бях един от тези Водачи — не казвам, че съм се вързал на тази история — тогава мога да открия Лена, нали? Предполага се да се грижа за нея, защото съм нейният… компас.
— Не сме сигурни в това. Обвързан си с някого, но не знаем кой е той.
Бутнах стола назад и отидох до шкафа. Дневникът на Макон беше в края на лавицата.
— Обзалагам се, че се сещам кой знае.
Протегнах се напред.
— Итън, спри! — изкрещя Мариан. Пръстите ми едва докоснаха корицата и усетих как подът под мен се разтваря и потъвам в пустотата на друг свят.
В последната секунда една ръка сграбчи моята.
— Вземи ме с теб, Итън.
— Лив, не…
Момиче с дълга кестенява коса се притискаше отчаяно към високо момче с лице, заровено в гърдите му. Клоните на огромен дъб се спускаха край тях и създаваха впечатление, че те са сами на някакво уединено място, а не само на метри от покритите с бръшлян сгради на университета „Дюк“.
Момчето обхвана нежно лицето й с ръце и го повдигна, за да я погледне в очите.
— Мислиш ли, че ми е лесно? Обичам те, Джейн, и знам, че никога няма да изпитвам същото към някоя друга. Но нямаме избор. Знаеше, че ще настъпи това време и ще трябва да се разделим.
Джейн вирна сърдито брадичка.
— Винаги има избор, Макон.
— Не и в този случай. Няма такъв избор, в който животът ти да не е в опасност.
— Но майка ти каза, че може би има начин. Ами пророчеството?
Макон блъсна гневно с ръка ствола на дървото.
— По дяволите, Джейн. Не обръщай внимание на дрънканиците на старите жени. Няма начин това да свърши по друг начин освен с твоята смърт.
— И какво, не можем да бъдем физически… близки — това няма значение за мен. Пак можем да сме заедно. Само това е важно.
Макон отстъпи назад, лицето му беше изкривено от болка.
— След като се променя, ще бъда опасен, ще бъда кървав инкубус. Те са жадни за кръв и баща ми казваше, че ще стана един от тях, както е станал той, както е станал неговият баща преди това. Ще бъда като всички мъже в семейството ми, още от времето на моя прапрапрадядо Ейбрахам.
— Прадядо ти Ейбрахам, онзи, който смятал, че най-големият грях за един чародеец е да се влюби в смъртна и да развали свръхестествената кръвна линия? Не можеш да вярваш и на баща си. Той беше на същото мнение. Не искаше да сме заедно, за да се върнеш в Гатлин, този ужасен град, и да се заровиш там завинаги като брат си. Сякаш си чудовище.
— Прекалено късно е. Вече усещам Трансформацията. По цели нощи стоя буден и се вслушвам в мислите на смъртните, гладен съм за тях. Скоро ще имам нужда от нещо повече, не само от мислите им. Чувствам, че тялото ми вече не може да сдържа това, което е вътре в мен, сякаш звярът всеки момент ще бъде освободен.
Джейн се извърна встрани, очите й отново се напълниха със сълзи. Но този път Макон нямаше да й позволи да пренебрегне думите му. Той я обичаше. И защото я обичаше, трябваше да я накара да разбере защо не могат да бъдат заедно.
— Дори когато стоя тук, светлината прогаря кожата ми. Чувствам болезнената сила на слънцето през цялото време. Вече се променям и ще става само по-лошо.
Джейн скри лице в шепите си, хлипайки.
— Казваш го само за да ме изплашиш, защото не искаш да потърсиш начин.
Макон я сграбчи за раменете и я принуди да го погледне.
— Права си. Искам да те уплаша. Знаеш ли какво направи брат ми на смъртната си приятелка след Трансформацията си? — Замълча за секунда. — Разкъса я на парчета.
Без предупреждение Макон изви главата си назад, златистожълтите му очи сияеха около странните му черни зеници, като затъмнение на две слънца близнаци. Вече не гледаше Джейн.
— Не забравяй, Итън. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат.