Прелестен мрак

Думите го превърнаха в реалност. Изпитвах всичко и нищо едновременно — майка ми тук долу, в Тунелите, с масивната връзка чародейски ключове, които сега Мариан носеше. Майка ми със своя таен живот, в който аз и баща ми никога не бяхме допуснати. И никога нямаше да сме част от него.

— Не съм Пазител. — Лив изглеждаше притеснена. — Все още не. Някой ден може би. Все още се обучавам.

— Обучаваш се да бъдеш повече от библиотекар в Окръжната библиотека на Гатлин, което е причината да си тук, по средата на нищото със своята ученическа стипендия. Ако въобще има такава. Или и това е лъжа?

— Хич не ме бива да лъжа. Наистина имам стипендия, но е платена от общество от учени, което предхожда малко по време университета „Дюк“.

— Или училище „Хароу“.

Тя кимна.

— Или училище „Хароу“.

— Ами „Овалтин“? И това ли беше лъжа?

Лив се усмихна тъжно.

— Аз съм от Кингс Лангли и наистина обичам „Овалтин“, но за да бъда напълно честна с теб, трябва да призная, че откакто съм в Гатлин, си падам повече по „Нескуик“.

Линк се тръсна на леглото, напълно замаян.

— Не разбирам и думичка от това, което тя казва.

Лив започна да разгръща страниците, докато на една се появи списък на Пазителите. Името на мама беше точно пред мен.

— Професор Ашкрофт е права. Изучавам Лила Евърс Уейт. Майка ти беше брилянтен Пазител, забележителен писател. Като част от курсовата ми работа трябва да прочета бележките, оставени от Пазителите преди мен.

Бележки? Майка ми имаше бележки, които Лив беше виждала, а аз не? Въздържах се да не пробия дупка с юмрук в стената.

— Защо? За да не допуснеш нейните грешки? За да не загинеш в катастрофа, която никой не е видял и никой не може да обясни? За да не изоставиш семейството си в недоумение за твоя таен живот и защо никога нищо не си им казала?

Двете розови петна отново се появиха на бузите на Лив. Вече бях свикнал с тях.

— За да продължа делото им и да съхраня гласовете им живи. Така че някой ден, когато стана Пазител, да знам как да опазвам чародейския архив — „Lunae libri“, ръкописите, записките на самите чародейци. Това не би могло да стане без гласовете на Пазителите, които са живели преди мен.

— Защо?

— Защото те са мои учители. Уча се от техния опит, от познанието, което са събирали, докато са били Пазители. Всичко е свързано и без техните записки не бих могла да проумея нещата, които сама откривам.

Поклатих глава.

— Не разбирам.

— Ти не разбираш? За какво, по дяволите, говорите? — обади се Линк откъм леглото.

Мариан постави ръка на рамото ми.

— Предполагам, че гласът, който си чул, смехът от коридора, е бил на майка ти. Лила те е довела тук най-вероятно защото е искала да проведем този разговор. За да разбереш своята мисия и тази на Лена или на Макон. Защото ти си обвързан с един от двата рода и с един от тях. Но все още не знам с кого точно.