Прокълната нощ

Между тях отново премина искра.

Тя ахна и той погълна звука. Гърдите му се притиснаха към нейните. Зърната ù бяха толкова твърди, че прободоха кожата му. Усещеше обезумелите удари на сърцето ù.

Той сви колене, притисна се, потривайки ерекцията си в нея. Тя отново ахна. Потрепери. Ръцете ù се вплетоха в косата му, стискаха и го придърпваха по-близо. Зъбите им се удариха. Целувката продължи… не спря… продължи вечно… целувка от магия, мечти и огън.

Да, огън. Имаше твърде много огън. Нажежен до бяло. Разтопяващ. Ад вътре в него. Той захапа долната ù устна. Сега не можеше да се спре, дори да искаше, а вече не искаше. Капка кръв се стече по езика му. Той се наслади на металния вкус.

Хубаво, толкова хубаво.

Тя изстена и също го захапа, отвръщайки на мрака на страстта му със страст, която го изненада. „Нежно, спокойно!“ Той хвана бузите ù и нежно и спокойно обърна главата ù настрани. Опитът му да прокара пътя си с език и леки ухапвания надолу по шията ù едва не го погуби. Кожата ù беше като наркотик и едно опитване го призоваваше да вземе още, да направи повече. Да изпита всичко.

Тя се изви към него, после се отдръпна, все още дишайки тежко и отново се изви към него. Възбуденият му член му пулсираше между краката ù, отчаяно жадувайки да навлезе в нея.

Не. Още не. „Тя е невинна, забрави ли? Невинна е.“

Зъбите ù потънаха в рамото му и той едва не свърши. Едва не се изпразни на мига. Тя беше дива, обезумяла за освобождение. Пръстите ù се преместиха на гърба му, стискаха и мачкаха. Ноктите ù белязаха кожата му.

Той не мислеше, че тя е наясно с действията си. Главата ù се мяташе и очите ù бяха затворени.

– Ще те накарам да свършиш – каза ù той, борейки се за собствения си контрол.

– Да. Да свърша. – Тя го пусна и стисна зърната на гърдите си с пръстите си.

Никога не беше виждал по-еротична гледка.

– Само ме докосвай! – заповяда тя дрезгаво. – Не спирай да ме докосваш!

– Да. Нужен ми е… един миг – той обви ръка около члена си с пълното съзнание, че в противен случай би положил Ашлин на пода и би я обладал на мига. Той прокара ръка напред и назад веднъж, два пъти. Издиша тежко.

– Мадокс! Побързай!

– С ръка или с уста – попита той едва чуто. Водата падаше по нея и се плъзгаше по корема ù, предизвиквайки го да я последва и да пие.

– К-какво? – Тя отвори очи, погледна го и погледна себе си. Когато осъзна какво прави с ръцете си, тя ги отпусна отстрани и се изчерви.

– С ръце ли да те докосна или с уста? – Той продължаваше да движи ръката си по цялата дължина на члена си, жадувайки това да е нейната ръка. Или уста. Тялото ù.

– С ръце.

Той не знаеше много за хората, но разпозна истинското ù желание. Тя би предпочела устата му. Той също го искаше. Желанието вероятно я смущаваше. Е, той щеше да се справи с това скоро.

Отпусна се на колене за втори път.

– Какво правиш? – прошепна тя скандализирана. Но в гласа ù се чуваха нотки на възбуда.

Вместо да отговори, той я облиза там, където тя се нуждаеше от допира му най-силно. Беше нещо, което той искаше да направи на жена от години, но не се беше осмелил да рискува, твърде уплашен от реакцията на Насилие. В този момент Мадокс беше прекалено увлечен, за да бъде уплашен и внезапно се зарадва, че беше изчакал. Ашлин имаше вкус на чиста, невинна жена. Имаше вкус на мед. Страст и жар. Опияняваща. Пристрастяваща. Негова.