Прокълната нощ

– Аз чувам тайни – прошепна тя. – Трудно е да се сприятеля. Хората, които знаят какво мога, не искат да имат нищо общо с мен, а хората, които не знаят, не могат да разберат как да се справят с мен.

Самотата в гласа ù го трогна дълбоко. И Мадокс я разбра. Но дори той не харесваше мисълта тя да знае – да чуе жестоките неща, които беше направил през годините.

– Какви мои тайни си чула? – Той се опита да запази самообладание, но не успя съвсем.

– Никакви. Кълна се. – Тя погледна към него с големи очи. – Когато съм с теб, светът е тих.

Беше го казала и преди. Той си спомни изражението на лицето ù, когато за първи път я беше доближил. Пълно блаженство. Беше се наслаждавала на тишината, точно както беше заявила. Знанието го смири и обърка, но под двете емоции имаше несъмнена гордост. Той ù беше помогнал. Той, който беше неспособен да се освободи от собственото си мъчение, някак беше освободил нея.

– Каза, че чуваш тайни. Какво чу за нас?

– Вече ти казах. Повечето хора в града ви смятат за ангели. Някои ви смятат за демони. Но всички благоговеят пред вас.

– И не правят планове за нападение?

– Не съм чула.

– Добре. – Той постави длани на кръста ù, вдигна я и я постави извън ваната. Застана до нея и извади кърпа от шкафчето. След като я уви около раменете на Ашлин, за да я стопли, той грабна една и за себе си.

– Добре? Това ли е всичко, което имаш да ми казваш? – попита тя.

– Да.

От изненада ченето ù увисна.

– Е, след като вече ти казах, искам да се обадя на шефа си и да му кажа, че съм добре.

Мадокс поклати глава.

– За съжаление това е невъзможно. Никой не трябва да знае, че си тук. Заради твоята сигурност и заради нашата.

– Но…

– Това не подлежи на обсъждане. Отговорът сега и винаги ще бъде не.

Тя отвори уста, за да спори, но само каза:

– Добре.

От тона ù разбра, че не е добре. Вероятно планираше да потърси телефон в мига, в който той си обърнеше гърба. Жени. За първи път разбра какво имаше предвид Парис, когато изричаше тази дума като проклятие. Въздъхна.

– Кълна ти се, Ашлин, това е най-добрият начин на действие за всички замесени.

Тя се извърна от него и подсуши ръцете си. Движенията ù бяха малко твърде бавни, твърде премерени, сякаш умът ù беше някъде далеч.

– Какво не е наред?

– Много неща. Трябва да се обадя на шефа си и ще го направя в мига, в който намеря телефон. Не можеш да ме спреш.

– Това е…

Сега тя отряза него.

– И дори ти – един безсмъртен, вероятно мислиш, че съм странна, след това, което ти казах, така че не знам защо го отричаш.

Той избърса влагата от косата си и уви кърпата около врата си.

– Ти не си странна. Мисля, че си красива, умна, смела и най-важното – възхитителна.

Тя уви кърпата около тялото си, закривайки гледката.

– Наистина ли?

Тази силна несигурност вероятно ù беше внушена. Той се намръщи, решен да убие този, който беше размахал словесните юмруци.