Прокълната нощ

Постави ръце върху нейните и отново се появи тръпката, която винаги последваше докосването му. Този път тя я очакваше, но не беше подготвена за ефекта ù. За набъбналите зърна и топлината между краката ù.

Той не изчака позволение, а сграбчи потника и го вдигна.

– Чакай! – каза тя.

Той незабавно спря движението.

– Трябва да те подготвя. – Той щеше да види бельото ù. Още една унизителна тема. То беше от прост бял памук. Бабешко облекло, беше чула от един мъж. Тя никога не носеше секси дрехи, дори бельо, докато беше на работа. Просто не беше практично. – Наистина имам секси бельо, кълна се, но не го нося точно сега.

– И се предполага, че това ще ме отврати ли? – попита Мадокс, звучейки искрено объркан. – Това, че не носиш секси бельо?

– Не знам. – Тя задъвка долната си устна. – Може би. Отвратен ли си?

– Ашлин, за мен няма значение какво носиш. То няма да остане на теб още дълго. Готова ли си вече? – попита той.

Тя преглътна и кимна.

Той дръпна потника през главата ù и го хвърли на пода до тениската ù. Тя потрепери.

– Ее?

– Е?

– Грозно ли е? – попита тя.

– Прекрасно – отвърна Мадокс. Той пое въздух (благоговейно?) и кръвта ù пламна. Мадокс протегна трепереща ръка и проследи памука, който покриваше зърната ù. Въпреки че вече бяха доста твърди, те се напрегнаха още.

Ашлин изстена.

Той прокара пръсти надолу по корема ù и сграбчи колана на дънките ù. С едно извъртане на китката те бяха разкопчани, а тя можеше да усети горещината на кожата му чак до костите си.

Той плъзна дънките надолу по бедрата и колената ù и те паднаха на пода.

– Измъкни се от тях!

С треперещи крака тя изпълни нареждането. Погледът му се спря върху белите ù памучни гащи. Тя се помъчи да спре подтика да ги покрие, като отново ù се прииска той да можеше да я види в нещо секси.

– Знам, че мъжете обичат игрите – каза му тя, опитвайки се нервно да запълни тишината. Колко пъти ги беше слушала да се хвалят на приятелите си? – У дома имам костюми на ченге, на момиче от харем и на зайчето на Плейбой. – Не че някога ги беше използвала. Но ù харесваше да ги има за всеки случай.

– Много хубаво. – Мадокс не изглеждаше впечатлен.

– Вероятно мога, не знам, да ти ги покажа някой път.

– Свали сутиена и бикините! – Изражението му беше разочароващо празно, когато се изправи.

Може би наистина не го интересуваше какво носи тя.

Докато я чакаше да се подчини, той се пресегна назад и издърпа тениската през главата си. Тя ахна от изненада и наслада и забрави колко грозни бяха бикините ù. Тя не ги свали, не свали и сутиена. Беше твърде заета да гледа.

Мадокс беше абсолютно великолепен. Коричките вече бяха изчезнали, оставяйки само бледи червени линии. Бронзовите му мускули предлагаха пир за очите ù. Той имаше малък пъп и смътна пътечка от черни косми, която се скриваше под колана на панталоните му.

Без да откъсва поглед от лицето ù, той разкопча панталоните си и ги избута по цялата дължина на краката си, докато и те не се превърнаха в купчинка на пода.