Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
— Мия, престани вече — смъмри я Каролине. — Радвам се, че не го е направила. И, моля те, съобразявай се с присъствието на децата!
— Само се поинтересувах — каза Мия. — На мястото на Гери щях да се радвам, че проявяват интерес към мен. По-добре е, отколкото да се правим, че нищо не се е случило. Нали така, Гери? Е хайде, разкажи ни какво се случи.
— Обикновено хората питат защо — казах аз и сложих още една пълна лъжица в устата на Фло.
— О, ако наистина си искала да го направиш, бих те разбрала напълно — каза Мия. — Живееш в мизерна стая в дома на противната си леля, пишеш ужасни порнографски романи, а задникът ти е колкото за двама.
— Мия, защо се правиш на тресната с мокър парцал? — каза Берт. — Гери не пише порнографски романи! И изобщо що за отношение имаш към приятелка, която за малко не се самоу… Знаете ли какво е преживяла тя?
— Да, наистина — изръмжа Марта.
— Всъщност животът на Гери не е по-лош от твоя или моя — каза Чарли.
— Какво значи порнографски романи — попита Одете, дъщерята на Марта и Мариус.
— Ето, видя ли какво направи — каза Каролине на Мия. А на Одете каза: — Миличка, в порнографските романи се разказват вълнуващи истории за понита.
— Жалко, че не пишеш порнографски романи, Гери — искрено съжали Одете.
Направи ми впечатление, че никой не се произнесе в защита на задника ми. А трябва ясно и отчетливо да се каже, че той не е много по-голям от средното ниво. А в последно време дори се беше смалил. Аз почти нищо не ядях.
— О, извинявай, Гери, не исках да те засегна — каза Мия с престорена нежност. — Сигурно си имала своите важни лични причини.
— Мия, просто си затвори устата — каза Оле.
Мия млъкна поне, докато децата не приключиха с яденето, после те станаха от масата и се заеха с обичайните си буйни игри, при които на всеки пет минути на някой нещо му ставаше и надаваше рев. Аз опънах краката си, които бяха изтръпнали от тежестта на Фло, и погледнах крадешком към Оле. Той също ме погледна крадешком. За малко да му се усмихна, но тогава забелязах Мия и веднага сподавих усмивката си.
Мия стана и седна на освободения стол до мен. Приближи се с него още повече, което в случая не беше необходимо.
— През цялото време си мислех как аз бих постъпила, ако бях решила да се самоубия — каза тихо тя.
Беше подбрала удобен момент за атаката си: Чарли тъкмо помагаше на Каро да раздига чиниите, Марта вадеше от носа на малкия брат на Одете, Одило (да, знам, че името почти се доближава до Хабакук и Арсениус), частичка от конструктор Лего, а останалите бяха увлечени в разговор. Само Оле ни наблюдаваше обезпокоено, но очевидно от другия край на масата не можеше да чуе какво казва Мия.
— Предполагам, че щях да си наема красива хотелска стая, да се наконтя умопомрачително и да се обадя на някой, по когото отдавна си падам — каза тя.
Аха, дойдохме си на думата. Искаше да опипа почвата. Добре, от мен да мине. Аз определено бях в изгодна позиция, защото, първо, знаех каквото знаеше тя, и, второ, знаех, че тя изобщо не биваше да го знае, тъй като би се издала, че не е била на обучение, а с любовника си в същия хотел, в който бяхме ние. И трето, не е имало абсолютно нищо между мен и Оле!
— А има ли такъв, по когото отдавна си падаш? — попитах аз. — Все пак си омъжена.
— Не, не, не ме разбираш. Опитах се да се поставя на твое място — шепнеше Мия. Въпреки оскъдното осветление, зениците на бледите й, воднистосини очи бяха много малки. Това им придаваше нещо зловещо. Трябваше да включа този ефект в описанието на Ронина. — Мислех си какво бих правила на твое място. И аз бих се обадила на този, по когото от дълго време ти си падаш. Бих му изплакала за това, че възнамерявам ей сега да се самоубия и той, естествено, веднага ще дойде при теб, за да ти попречи да се самоубиеш.
— Намирам, че би било доста глупаво от твоя страна — казах аз. — Защото така нямаше да можеш да се самоубиеш.
— Точно така — каза Мия. — Знаеш ли, че трийсет процента от всички опити за самоубийство не са нищо повече от опит да се привлече вниманието? Че тези хора не искат нищо повече от това, да получат най-после частица от признанието, което според тях самите заслужават?