Всяко решение си има проблем

Сигурно Мия ме мислеше за последния боклук, тъй като при това разкритие дори не се изчервих.

— Не, не вярвам. Не и Оле! Сигурно твоята приятелка се е припознала.

Мия поклати глава.

— Тя е сто процента сигурна.

— И кога е станало това?

— Съвсем скоро, миналия уикенд — каза Мия, при което зениците й се смалиха до глава на карфица.

— О! Горката ти! — казах аз съчувствено. — Докато си била на обучение! Това наистина е… нелепо. А той какво казва за това?

— Той още не знае — отвърна Мия. — Искам още малко да… изчакам.

— Мислиш ли, че е нещо сериозно? — попитах аз.

Мия ме изгледа продължително. После каза:

— Всъщност мисля, че е приключило.

О, нима? Какво безочие! Арогантна коза.

— Значи всичко е наред — обобщих студено. — Само не разбирам защо просто не запознаеш Оле с разкритията на приятелката си, така поне ще си наясно.

— Сигурно ще го направя — каза Мия. — Досега да съм го направила, ако не беше суетнята около твоето почти-самоубийство. Всъщност ще опиташ ли пак?

— Знаеш ли, мисля, че засега получих достатъчно внимание и признание.

— Изобщо ли не те интересува що за жена е другата?

— Имаш предвид любовницата на Оле? Естествено, че ме интересува — казах аз. — Но мислех, че ще ти е неприятно да говориш за нея.

— Не, ни най-малко — каза Мия. — Приятелката ми каза, че била съвсем невзрачна и скучновата жена.

— Нима — усмихнах й се аз приятелски. — На нейно място и аз бих казала така. Кой нормален човек би измъчвал допълнително приятелката си като й опише подробно какво страхотно парче е другата? Не й ли стига самата изневяра?

— Не, истина е — упорстваше Мия. — Моята приятелка каза, че и при най-добро желание не може да разбере какво намира Оле в нея.

— Където падне стрелата на любовта… — казах аз.

— Любовта! — избухна Мия. — Нали ти казах, че не е нищо сериозно!

— Хм, тогава значи е само… първично привличане — продължавах аз. — Толкова по-добре. Ще премине по-бързо.

— Да! Дааааааа! — Марта най-после беше извадила фара за кола от конструктор Лего от носа на Одило и сега триумфиращо го размахваше във въздуха. Одило доволно се отдалечи. Той често завираше разни неща в носа си и Марта невинаги успяваше да ги извади. Малко преди Великден Одило си беше напъхал шапката на едно пожарникарче, която дежурният лекар трябваше да отстрани. Освен това Марта се кълнеше, че намерили и две обувки на Барби.

— Полека-лека трябва да вървим — каза Мариус, поглеждайки към Берт, който беше заспал седнал, държейки Северин, както се случваше почти всяка събота.

— Да, и ние — каза Оле и скочи. — Идваш ли, Мия?

— Но аз така хубаво си говорех с Гери — нацупи се Мия.

— Друг път пак ще си поговорим — казах аз и си позволих една тънка усмивка. — Интересно ми е как ще се развият нещата.