Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
През целия XX век ние, руските глупаци, сме били генератор, изработващ щастието на западния свят. Ние сме го произвеждали от своята мъка. Били сме роби на галера, които седят в претъпкания трюм и движат света към слънчевото утро, докато умират сред тъмнина и воня. За да превърнат другата половина на планетата в полюс на щастието, направиха от нас полюс на страданието.
Ноотрансформаторът, за който говоря, работи по необясним начин. Това не е техническо приспособление, а мистична връзка между явленията и състоянията на ума в противостоящи култури и мисля, че с нея ще се занимават най-големите умове на новата епоха. Може би с времето някой икономически Коперник ще обясни как нарязването на СССР за скрап от цветни метали се е превърнало в интернет бума, позлатил американските домакини, или ще види други съотношения. Но някои от тези връзки са ясни даже на мен.
Съветската власт се е клела да освободи човека от робството на златния телец — и го е направила. Само че е освободила не руския човек, смазан от гулага и наказателните батальони, а западния, когото капиталът е бил принуден да охранва през целия XX век, като се е грижил капиталистическият рай да бъде по-фотогеничен от съветското чистилище.
Сега това не е необходимо — и вече се вижда накъде поема светът. Първо Европа, после Америка — на международните лихвари вече не им е по джоба да ви хранят, двукраки бълхи такива. Гледайте към екрана, свободни народи на Запада — телевизия „Блумбърг“ ще ви обясни какво се случва. А ако „Блумбърг“ не успее, CNBC ще помогне — те имат един водещ, който след като изработи поредната поръчка на хеджфондовете, скимти като кученце и кукурига като петле. Ето това е същинският глас на стоковата борса — политически коректният евфемизъм на мученето на златния телец. Няма на кого да се обиждаме.
Но сега всичко ще бъде другояче. Съветските роби няма да умират в рудниците и окопите си, за да направят вашия свят малко по-уютен. Скоро, много скоро над вас ще надвисне слепият червей на капитала, смрадливият господар на вашия свят, от когото ние, оплютите и излъгани глупаци, ви защитавахме през целия XX век.
Повече няма да сме полюс на мъката във вашата щастлива вселена. Ще се научим самите ние да бъдем щастливи и това е най-страшното, което можем да ви причиним, защото люлката, на която сте седнали срещу нас, ще ви принуди да паднете в бездната. Тежестта ни може и да не е чак толкова голяма, но до нас е почти изтрезнялата от вашия опиум Азия. Бон апети.
Не го казах на вас, а на слепия червей, който ще ви яде през XXI век. И никой вече няма да ви тласка към звездите — слепият червей няма нужда от такъв скъп пиар. Count your pips and die58.
Впрочем тук послъгвам. И вас, и нас, и дори азиатците в крайна сметка ни чака едно и също. Моите потомци — не лично моите, а на моя биологичен вид — ще бъдат космати нискочели трейдъри, които стотици години ще тракат на еднакви клавиатури кредитни дефолтни суапове по бреговете на пресъхващите икономически реки. Ще го правят без каквото и да било разбиране защо и с каква цел става това — просто по повеля на инстинкта, приблизително както паяците ядат мухи. А след като изядат всички мухи, те пак ще започнат да се ядат едни други. Общо взето, така е започнала историята — така и ще завърши.
Чака ни нов тъмен век, в който няма да го има даже двусмисления християнски Бог — а само скрити в черните води транснационални ковчези, които всекидневно ще разбъркват с медийните си пипала цялата мръсотия в хората, за да обезопасят властта си. Те ще докарат човека до такава степен на мерзост, че божественото състрадание към него ще стане технически невъзможно — и ще се наложи земята пак да гори в пламъци, които ще бъдат къде-къде по-ярки и страшни от всичко виждано дотогава.
Аз се борих с този свят както можах и загубих. След като се оттеглих от борбата, исках в спокойно уединение да напиша книга за нея, та някой да вдигне падналия от ръцете ми меч. Но сега вече няма да мога да го направя.
На партньорите от Лангли им домъчня за компанията ми и изпратиха специален транспорт да ме вземе, като за пореден път ме зарадваха с техническите си успехи — вярно, само мернах невидимия им хеликоптер, защото спах през целия път. После говориха с мен дълго и подробно. Не мога да кажа, че са се държали с мен особено жестоко — макар че в различните култури тази дума се тълкува по различен начин. И ето че сега стоя до стената в килията си под студените игли на втренчените в мен лещи. Днес приключва следствието по делото ми, а заедно с него — и нишката на съдбата ми.
58
Това изречение е трудно за превод. Може Ал Ефесби да използва жаргон, свързан с играта на Форекс — бел.авт.; букв. „преброй точките си и умри“ (англ.). — Бел.прев.