Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

Ал Ефесби поясни, че иска да направи това изображение от живи цветя на една от изоставените опиумни плантации — стометровите сърп и чук щяха да са от макове, а за думите още не беше решил. С тях смяташе да уплаши даже онези дронове на неверниците, които летят на височина над двайсет километра.

В този миг той преливаше от светли замисли и воля. Само че съдбата се разпореди другояче — през нощта стана нещо. На другата сутрин Ал Ефесби сухо съобщи, че трябва да замине за неопределено време. Изглеждаше остарял с десет години и ми се стори, че за пръв път в живота си виждам в очите му сълзи.