Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
Нататък всичко беше както обикновено.
На раздяла с гида Олег взе телефонния му номер.
1
Вечерта московските лайфспринг възпитаници най-после показаха топлата си човешка страна — надрусаха се в хотела с купен от аптеката кетамин, ветеринарен препарат, който пренася съзнанието на психонавта в пространството на кучешката забрава, иначе казано, в измерението на чистия дух (защото Атман е навсякъде).
Докато гостите странстваха из духовния космос сред изрезки от кучешки опашки и уши, Олег изпълняваше функцията на бавачка, а когато активната фаза на трипа премина и започна обсъждане на придобития психеделичен опит („казвам ти, червото на Русия е съвсем късичко, а на Индия е дълго, толкова дълго, че даже краят му не се вижда — та точно от него е цялата тая шибана мръсотия…“), той незабелязано излезе, звънна на младежа екскурзовод и си уговори среща в единствения местен ресторант, където можеше да се яде без риск за живота.
Индиецът го чакаше на една маса под открито небе. От тук се откриваше гледка към върволицата от планини, в която всяка планина беше жилище на някой местен бог — а всеки от тези богове на свой ред беше местна еманация или на Шива, или на Вишну, или на Брахма.
— Shadow speaker? — попита индиецът. — Колко пари искаш да похарчиш? Аз мога да организирам екскурзия до един малко известен храм…
Олег му даде петстотин рупии.
— И аз съм екскурзовод — каза той. — Изкарвам си хляба със същото, с което и ти, така че не ме баламосвай. Крадецът не бива да краде от крадеца. Професионалистите не бива да се лъжат едни други. Разкажи ми каквото знаеш.
Младият индиец взе парите и се усмихна.
— Всъщност не знам много — отговори той. — Има такава легенда. Смята се, че ако се съсредоточиш за дълго време върху една сянка, тя ще отговори на въпросите ти и ще ти покаже истината.
— И толкоз?
— И толкоз.
— А къде да получа по-подробни инструкции?
Тук екскурзоводът за втори път учуди Олег. Каза:
— Принципно може да се получат по-подробни инструкции. Аз мога и сам да си ги измисля, мога и да те посъветвам да отидеш някъде за тях. Но щом крадецът не бива да краде от крадеца, ще ти кажа истината. Няма нужда да търсиш други инструкции, защото вече ти казах всичко необходимо.
— Но нали трябва да знам как точно да се съсредоточа върху сянката?
— Не ме разбра — отговори с усмивка екскурзоводът. — Сянката ще ти разкаже всичко. Занапред ще питаш нея, а не мен. Точно в това се състои Методът…
— Но сигурно трябва да има някакво въвеждане, за да се практикува такова нещо?
— Точно това правим сега.
Олег вдигна очи към събеседника си.
Вече беше почти нощ. Тъмното небе със силуетите на планините приличаше на древен мръсен килим, омазнен от тиловете на безброй шмекери — и седящият отсреща индиец изведнъж му се видя не млад, а тъкмо обратното — невероятно древен старец, пръв крадец от онази гилдия, към която той току-що бе имал наглостта да се причисли. И освен това му мина мисълта, че отшелникът, за когото индиецът разказваше, и самият индиец са един и същ магьосник, усвоил освен полетите в небето и разговорите със сенките още една магическа технология, основна за днешните времена — умението да се прави на невръстен екскурзовод и срещу малко възнаграждение да разказва вълшебни истории за самия себе си.
Олег се уплаши. Извади от портмонето си новички хиляда рупии и с търсещи очи ги подаде на екскурзовода — сякаш се осланяше на защитата на нарисувания на банкнотата Ганди. Индиецът строго изгледа Олег, но взе парите.
2
На другата сутрин посърналите след ветеринарния трип московчани започнаха да се стягат за връщане в късото черво. Вярно, мексиканският убиец, който шумно се възмущаваше от местните антисанитарни условия и наглата немарливост на аборигените, настоятелно предлагаше да отидат във Варанаси („да видим как ги горят тия отрепки“), но не успя да убеди мускетаря да пътува до свещените огньове на бреговете на Ганг — последният се чувстваше отпаднал.
Олег окончателно затвърди мнението си, че основният проблем на високовъглеродните момчета е мотивацията — тя се появява само по време на тренинга, когато трябва редовно да рапортуват пред строя за свършената работа, а после изчезва и те се превръщат в същата субстанция, каквато са били по-рано, само че с дупки от вилица. Впрочем лайфспринг възпитаниците плащаха добре и той реши да не споделя с тях тези си мисли.