Върховното кралство [Рицарят]

— Освен ако…

Теожен не завърши думите си.

Забързано премести боздугана си, за да извади пакет с карти, из които започна да рови, без да ги пази, докато най-накрая намери една, която — по-стара и по-оръфана от другите — представяше подробно няколко хребета, прохода и долини. След като я разви, той бързо я погледна и се усмихна.

— Това е — каза той.

— Какво? — попита Орвейн.

— Не виждаш ли?

Рицарят без земя започна да изучава картата, но Лестър първи се сети.

— Проходите близнаци! — каза той.

— Да — каза графът, като се изправи в цял ръст. — Проходите близнаци. Гелтите наистина се връщат към своите земи, но не по най-краткия път.

— Нито най-естествения — отбеляза Орвейн. — Никога нямаше да се сетим да тръгнем да ги търсим там. Или пък прекалено късно, след като намерехме патрула…

Теожен се обърна с признателност към Лорн.

— Благодаря, рицарю. В крайна сметка вашата помощ се оказа изключително ценна.

И като се обърна към васалите си, добави:

— Господа, утре на зазоряване тръгваме на експедиция, от която няма да се върнем всички. Подберете най-добрите си оръжия, най-добрите си хора и най-добрите си коне. Вървете! Знаете какво да правите.

Всички кимнаха и сред бойното потракване на оръжия и железни токове, отидоха да дадат своите заповеди. Лорн остана сам с граф Д’Аргор и Орвейн. Смрачаваше се и скоро щеше напълно да се стъмни, както става винаги в планината. Беше се появил северен вятър — силен и прохладен.

Без да каже и дума, Теожен протегна ръка.

Лорн му подаде писмото от Върховния крал и зачака. Графът разчупи печата, очите му пробягаха по хартията. После отново грижливо го сгъна и го пъхна в ръкава си с бавни движения, които му даваха време да помисли.

След това се вгледа в Лорн, сякаш се надяваше в него да намери отговорите на въпросите, които си задаваше. Погледът му се задържа върху ръката му, омотана с кожена препаска, същата, на която Лорн носеше ониксов пръстен, украсен с вълча глава от позлатено сребро над два кръстосани меча. Теожен носеше почти същия пръстен, с тази разлика, че неговият нямаше кралска корона. Доколкото знаеше, съществуваше един-единствен подобен пръстен и той винаги го беше виждал на безименния пръст на Върховния крал.

— Кралят ви е провъзгласил за Пръв рицар на кралството — каза той с тон на хладна констатация.

— Да — отвърна Лорн.

— Познавате ли съдържанието на това писмо?

Лорн поклати глава отрицателно.

Той не знаеше какво се мъчеше да открие графът, какви въпроси беше повдигнало кралското съобщение у него. Не знаеше какво беше съдържанието на писмото, но се досещаше, че то поставя проблем пред графа и че той, Лорн, беше свързан с него.

Внезапно Теожен стана и докато вървеше решително, каза с тон, който не търпеше възражения:

— Тази вечер ще вечеряте на моята маса, рицарю. После ще останете колкото желаете под моя покрив. За жалост, както вече знаете, ще ми е невъзможно да ви правя компания.